На випуск 1994 г., Тутракан
Мили приятели, пак се събрахме,
пак се прегърнахме и се видяхме.
Малко ли, много ли сме променени,
ала все същите щури, засмени. ...
Абсурдно някак си звучи ми вече,
че и мен ще ме обичат някога и някак,
че ще стана на човек от мъничко човече
и ще осъмна без дълбоки рани...
Някак странно ми се струва да прегръщам, ...
Ето я, пред нея аз седя
и очичките ú светят с радостна вълнá;
когато я погледна, усмихва ми се тя,
говори ми, но сякаш не я чувам така.
Взряла съм се в нейната красота ...
Косите си искам в тръни да превърна,
бодлите им да ми вземат очите,
да ослепея с твоето лице в ума си.
Кожата ми да пробият и топлата
кръв да утоли жаждата на тялото ми. ...
– О, имало е рай, но той е свършил,
когато Бог човека сътворил... –
свещеникът замлъкна недовършил
и сложи златния си патрихил.
Една сълза връз бузата блестеше – ...
Огледай се, величие, във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.
Предложи на поета по шепа звезден прах, ...
Липсваш ми!
Смисъл на живота ми!
Напиши писмо, тъй дълго чакано от мен!
Кажи че си добре, където и да си!!
Пиши, че ме обичаш, изречи думи неизречени, ...
Не искай да обичам диво...
Не искай сърцето ми свито да скърби...
АЗ не искам през сълзи да кълна се мълчаливо,
че винаги за мен любим ще си.
Не се подмамвай от усмивката в моите очи, ...
Ако можех да върна часовника,
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла… ...
Цървули няма, гайда иска
(на моите приятели с любов)
Цървули си нямам. Така и не сложих-
не исках да свличам от никого кожи
и цял живот шляпам така. ...
Загадка, чудо, тайна неразкрита,
река безбрежна, кораб в бурна нощ –
какво е моят стар живот се питам:
щастлива участ или жребий лош?
И търся все метафори блестящи ...
Писмо моля те да ми напишеш.
В него ето как ще се опишеш:
- постави от косата си къдрици
- притисни го с онези хубавици
- използвай го ти като ветрило, ...
Два айсберга търсеха път през мъглата.
Два колоса горди, част от Вечния лед.
И някак случайно в каприз на съдбата
се сблъскаха в тъмното бурно море.
И някак спонтанно... се впиха в прегръдка - ...
Не сега, ще си открадна малко светлина в нежността.
Господи, съди ме, всеки ден горя от суета.
Не сега, ще си открадна малко топлина, във себе си горя.
Убих се, Господи, съди ме, няма да ми мине.
Не сега, ще се скрия от малкото забравена лъжа. ...
За гащите ми, мойте, си признавъм!
/от коопиратур, другоселец/
Да бях изул си гащити виднага,
то нямъши баш тъй да са жълтеят-
пък то, напъна мъ от бирата гуляма ...
Угасваща светлина
Разстилат се звездиците в небето,
парченцата от пъзела изграждат...
Кое ли вдъхновено движи битието?
От какво ли тез звезди се раждат? ...