Poetry by contemporary authors
Римувам стихчета 🇧🇬
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена, ...
Облак в небето 🇧🇬
Ще летя и ще пиша,
а до мене небето
ще мълчи и ще слуша
всяка глътка поета, ...
Хайку - "Магия" 🇧🇬
В мрачния простор
кристална белота.
Вяра във съня,
носи ме напред. ...
Ако можех 🇧🇬
Развява вятърът косите ми.
Птицата бяла към мене лети.
Гласа на славея слушам,
като блясък в мене гори. ...
Кръговрат 🇧🇬
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха, ...
Път към душата 🇧🇬
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо, ...
Празна сцена 🇧🇬
събаря всичко, градено от хората.
Божествено-грозна, свято-сломена,
тя мълчи – мълчи и историята.
Сцената не е създадена за самота. ...
* * * 🇧🇬
моят поглед ще те спаси
и в далечината ще видиш
саво това, което те пленява...
и времето ще заличи ...
Лапсус 🇧🇬
осведоми ме нашият съсед.
И смигна закачливо през дувара:
– Братле, побързай, за да хванеш ред!
"Граматика ли ?!" – мисля с изненада. ...
18+ Най-сладкият белег си ми ти 🇧🇬
което може да ме подлуди,
ръцете ми да връзваш искам,
за да не мога да ти кажа "спри".
Очаквам леки грубости в леглото, ...
Денонощие 🇧🇬
все по-лесно те измислям
прекрасно-цял
в достатъчности.
в потребностите на съня ...
Гледам дървото 🇧🇬
дето сутрин ми маха с листа.
По кората му тъмна изписан Живота –
дълги зими и кратки лета.
И една самота. Със какво примирение ...
На голо 🇧🇬
красива и горда,
е със теб и в най-тежкия ден.
И когато се смееш доволно,
и когато заплачеш смутен. ...
* * * 🇧🇬
умирах за последен път,
а усещах, че живея,
продът прокле мига на шемета,
изсипал своето безплодие ...
Бях дете... 🇧🇬
не прочете в очите ми страха,
да порасна грубо ме застави,
от дете да се превърна в жена.
Аз не бях жената на мечтите ти, ...
Невидимият мъж 🇧🇬
невидим за невиждащите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.
Един човек събираше мечти ...
Къде отива ЛЮБОВТА...? 🇧🇬
Дали подвежда ни без срам като измамница изкусна...?
Дали заплита ни сърцето сляпо в капан от прежда...?
Или тихо, кротко, без да ни щади, към пропаст ни отвежда...
... ...
Като кафето 🇧🇬
бръчката ти на челото,
камъчето във сърцето,
алкохолът в питието...
Аз съм лошото пиянство, ...
относно ада 🇧🇬
Питаш ме странен въпрос!
Всички ще минем оттам,
Аз Съм новият Христос!
Аз Съм даже наполовина Сатаната, ...