Poetry by contemporary authors
Малката Мелек 🇧🇬
може ли да решим, че сме за някъде?
И когато страхът ни прегърне,
можем ли да питаме чрез нея –
Ти посочи ли стръмния път? ...
* * * * * * * * * 🇧🇬
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...
Сладко от смокини 🇧🇬
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия ...
Мечтание 🇧🇬
С тебе пак се разминах...
Всъщност – беше ли ти,
или пак припознал съм се в мрака?
Все се взирам в нощта ...
Его 🇧🇬
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен, ...
Просто ще съм ничия 🇧🇬
до края с теб ще остана,
ако потъваш вечер в очите ми,
а сутрин с усмивка за мене изгряваш.
Ако в мене виждаш небето, ...
Лъжци 🇧🇬
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...
Мъжко писмо 🇧🇬
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече. ...
Незабравима среща 🇧🇬
в морето перли и корал
в сушата роса и дъжд
в дъжда подслон и стряха
в бурята покой ...
* * * 🇧🇬
времето не може никак
да върне нищо,
вече сме различни,
времето не може да спре ...
Притча за птичката и клетката 🇧🇬
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
Хайку 🇧🇬
подгонили вятъра -
търсят реката.
***
Орелът разсече ...
Събота 🇧🇬
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...
Боговете ще кажат... 🇧🇬
Керванът на годините минава.
Старея.
Но старее ли сърцето?
Душата може ли да остарява? ...
Закъсняла обич 🇧🇬
Животът закъснял с бързи стъпки
иска да се добере до мен.
Да забравя, да отхвърля предпочита
отминалия в безкрая ден. ...
Ти си тръгна... 🇧🇬
и превърна се просто в Силвана, аз си останах вятър студен,
ти си тръгна от мен разпиляна, аз останах от болка сразен
и нарекох те просто измама, а моето Чочи бе преди ден!
Ти си тръгна от мен като вятър, разпиляващ надежди безброй, ...
Завръщане 🇧🇬
Върнах се – смутен, объркан, гузен.
На колене съм готов да падна.
Тон вина след себе си тътрузя.
Не, не ме отпращай безпощадно. ...
Здравей, страннико, с усмивка блага 🇧🇬
дойде да ме спасиш от самотата?
Защото примката се бавно стяга
и леко аз потъвам във тъгата!
От мъката ръцете са сковани ...