Poetry by contemporary authors
Момчето, което забравихме 🇧🇬
От всичкото Аз съм опитал
Сега с думи ще градя
Сипете си сутрешна промисъл
Ами ето ти лист ...
Аз съм... 🇧🇬
различна,
нетипична,
тактична,
Боря се със ...
Огън и лед 🇧🇬
Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?
Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,
или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.
Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние, ...
Бял жасмин 🇧🇬
Бял жасмин, ти ме опияняваш
с твойте цветове и аромат...
Сякаш съм в градината на рая,
не ми се връща в този свят... ...
Писък в неделя сутрин 🇧🇬
събудих се - валеше дъжд
и станах бързо, нямаше начин,
но сянка една ме спря изведнъж.
Вцепених се и се уплаших, ...
За да бъда 🇧🇬
някак мъжки затулени в здрача…
Твоят поглед до лудост боли
и прилича на клето сираче
ненамерило ласка и дом ...
От упор за София 🇧🇬
в града, за който казват – Не старее!
Пилях пера по жълтите павета
и скитах дълго в мрачните бордеи.
С най-нищите разпявах се над вино, ...
Контрастно 🇧🇬
бавно твоето пламъче гасне:
няма как да останеш щастлив,
ако всички край теб са нещастни.
Ездач 🇧🇬
“Вече няма коне.
Има понита.”
Иван ДИНКОВ, “Панорама”
През вените ни скита дребно време, ...
Сеизмичен дом 🇧🇬
От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.
В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.
Неизказани думи зазиждат тунела на мрака
и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам. ...
Мълчание 🇧🇬
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини. ...
Морски вълк 🇧🇬
в него да ме видиш само
аз какъв моряк ще стана-
морски вълк... в голяма вана.
Корабче ще пусна там - ...
Swing fashion 🇧🇬
Принцесите се влюбват във разбойници,
а принцовете във кого се влюбват?
Принцесите пък – също имат двойници,
готови принцовете да погубват... ...
Радост 🇧🇬
Като приказка пее гората,
зелена с накит златист.
Ветрецът люлее листата,
а те доволно мълчат. ...
Сам за себе си 🇧🇬
и да забравиш страха
от провала, когато
си останал без дъх.
Да изплачеш сълзите си, ...
Ако поискаш 🇧🇬
Виновен ли съм, че съм отдалече –
едно момче – за цяла нощ желано,
което романтично тази вечер
в дома ти да посвири на пиано? ...
Времето някога 🇧🇬
Дните се нижеха. Вечно на стремето,
бодро усмихнати просто летяхме...
Миг не притихна ти... Но остаряхме...
С нови болежки - стари капризи, ...
Мечтата 🇧🇬
Мечтата е граница
между стих и тъга.
Път задъхан
на една сълза. ...