Аз седнах на бара и запалих поредната цигара.
И тихо, сама в самотата, заплака с мене тишината.
Обърнах се. Неговият поглед ме вцепеняваше.
Очите му, мили Боже, ме изгаряха.
Исках да го целуна. Но разумът ми ме спираше ...
Неспирното хищническо жужене стихва за миг –
няма живи свидетели, жилата не оставят следи.
Кошерът беше кутия за спомени – вече не.
Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.
Восъчни рими се стичат по устни от восък – ...
Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,
че ще сме двама - някаква магия!
Освобождавах чувствата си в плен,
уверена, че с теб ще ги развия.
Обичах, призовавах пролетта, ...
Бих искал някой ден, да замина за Бургас,
и по тъмно да пристигна.
Да тръгна в полунощния час
по плажната алея да събирам мигове!
Ще има смях, китари и жени, ...
На вятъра копнежа бе да намери листото
и, гледайки го, да го обуздае всред себе си.
На вятъра тъжната песен бе любовна,
но изтрита от илюзията на слънцето,
докато не срещна брега на твърдия камък, ...
Гласът на самотата е скрито страшилище за околните.
Яростта в тишината е като замахващ чук към пироните.
Отнесеност глупава, неуместна, смешна и погрешна.
Поднесеност нехубава, невежна, сляпа, неизбежна.
Камбаните удрят, но не за Великден, а за Погребение. ...
Пъстри лъчи, цветна усмивка,
озарени от него, дори и прашинките стават звезди,
Дъги от облачни блестящи извивки
Абаносено черни красиви очи.
Не е магия, нито странно понятна мечта, ...
Мъжът вървеше по пътя,
път, ужасно стръмен, кален и жесток...
Бе забравил що е то надежда, радост и усмивка;
бе забравил всички, себе си дори.
Вървеше цял живот по този път. ...
От мойта малка, килната на юг камбанария,
не виждам твърде от световната поляна...
Крадец на думи е успял олтара да разбие
и с две-три строфи ми отмъкнал скритата поанта.
Залостил вратнята на черепа-параклис ...
Всеки търси щастие, но намира ли го?
Всеки търси любов, но достига ли я?
Който търси, ще намери, казал някой, но колкото и да търся,
не намирам, колкото и да искам, не получавам,
колкото и да се старая, не ме оценяват. ...
Увод към богословието...
(или: Още веднъж за Грехът)
Живота ни минава във дилемата:
„ Наистина ли грешен е Грехът,
със който сме населили Вселената, ...
Септември сме, а беше август,
и юли беше, юни, май,
февруари триумфално рече Дянков -
април отива кризата към край.
Не знам за кризата, но две съседки ...
Изпълни църквата камбанен звън,
прекръстихме се със „Христос воскресе”,
отново поздравихме се отвън,
в дома си всеки свещ отнесе.
Разпятието в църквата виси, ...
Гледаш ме и се усмихваш - защо?
Не зная какво се крие зад твойто чело.
До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?
На птица, на полет на нова любов?
Гледаш ме и се усмихваш, защо? ...
Във вълшебния ти свят падах, смях се и летях..
Погледнех ли в очите ти зелени,
откривах нови вселени.
Слушах ли мелодичния ти глас,
потъвах в размисли поне за час. ...
Денят ми рухна сякаш изведнъж.
Най-хубавото слънце си отиде.
Изля небето тъжния си дъжд.
Душата се затвори като в мида.
От силен мъж, превърнах се в дете. ...