Върви си, моя стара Самота!
Не искам все при мене да живееш.
По тесните пътеки на кръвта
да се провираш и да ми се смееш.
Не ти ли е омръзнало със мен ...
От утрините тихо чакам да се спусне знак,
под клепачите си съм събрала хиляди години мрак.
За сърцето си престорено съм в нощи светли все вървяла,
зад очите ми затворени океани са прелели.
Със стихиите съм идвала - ...
Камбанният звън, съвършен и едва доловим,
подлежи на проверка от Кошмарния сън –
в стадий ,,гъсеница” крилата са още незрими.
Сиво е, снежно е, мъртво е;
няма небе, нито земя. ...
На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
На думи ме обичай. Няма страшно.
Веднъж на ден „обичам те” ми стига.
Вземи сърцето ми, макар и прашно,
любов най-искрена от него блика.
Мрази ме мъничко. Не се страхувам. ...
Той крачи сам към черното бесило,
презрял живот, за свята свобода.
Каква ли трябва да е тази страшна сила,
дарила ни най-светлата следа?
Отново там България изгрява, ...
Налях ти най-красивата тъга -
по мен, за да останеш дълго буден.
И щом отпиеш с чаша във ръка,
пак в две очи светът ти да е влюбен…
Отпий ме. Аз отдавна прекипях, ...
„Не се гаси туй, що не гасне”
симпатията ми в любов може да прерастне
и както мразила съм те преди,
сега ще те обичам, ще боли!
„Надеждата умирала последна”. ...
Като сказание
Защо в съня ми идваш всеки път неканена?
И тихичко заставаш, там, до мен.
И като лястовица носиш с топлина послание,
да смекчиш януарския ми сън. ...
Белязан ден. Не мога да те имам,
защото трябва да си у дома,
да се преструваш на любвеобилен -
щастлив съпруг и истински баща...
Страхуваш се от моя фанатизъм, ...
Помръкнало цвете. Без топлина.
Доверие крехко. Разцъфтяло едва.
Думички прости. Носят тъга.
Без обич живее. Само в света.
А колко му трябва? Две кротки очи. ...
Като същински стари европейци,
смъкнали балканския си ямурлук
и дваж по-примерни епикурейци,
не правим вече на Европа напук.
Учебниците по история преписахме, ...
Самотата ми стана приятел...
На раздумка със нея често присядам у нас...
... И разказвам ù дълго за любовта... и че е страшен предател
и опияняващо красиво-добра...
... И че сменява лицата си... ...
http://vbox7.com/play:934bf801
Моята любов към тебе се изгуби
някъде в кълбото на годините.
Излиня от делниците груби.
Разболя се, но не си замина. ...
Защото в теб потъвам сутрин,
в очите ти, очакващи съня да ме напусне
и ме обгръщаш във зелена ведрина!
Защото в теб се сгушвам вечер
след бури, ветрове и прашни срещи, ...
Обичай ме, не гледай календара.
Недей спестява думи занапред.
Дали е март, или е февруари
е все едно. Когато имам теб.
Обичай ме, напук на всяка дата, ...
Открехнах скришно бабиния скрин,
където бил моминският чеиз.
Почувствах странен мирис на жасмин,
далечен полъх от самотен бриз.
Видях в бижу простора морскосин, ...