На денонощен щанд за коментари,
където всички знаят си цената,
един поет, количка натоварил,
към изхода се втурва като вятър!
А друг, в ръка държащ сертификата ...
На една занемарена сграда в центъра на Русе с надпис (България)
🇧🇬
С потрошени врати и изкъртени панти
цяла сграда стои и си гледа на карти,
за да знае каква ще и бъде съдбата
в центъра на града близо до общината.
Никой нищо не прави и смирено мълчи ...
Мразиш ме, но и ти не знаеш за какво...
Мразиш ме, а на мен ми е все едно!
Вярваш, че със злобата си ще ми навредиш,
но от мен да знаеш, че излишно се хабиш...
Завист по тази земя - колкото искаш... ...
В съзерцание на тавана
През прозореца стича се улична глъч
и облива тавана на бялата стая --
там, родени от весел следобеден лъч,
двойка слънчеви зайчета жмичка играят. ...
Липсвах си, когато денем сипва се зората,
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...
Когато останеш сама във нощта
и гледаш с усмивка в своята мечта,
помисли и за мене някъде там,
макар и да бъда един образ ням.
Усмивка ще видиш в моето лице, ...
След теб не ми остана нищо...
И нямам нито гордост, нито свян.
И бледен спомен тихичко разнищва
един живот от болка разпилян.
Изгубих се, но няма да се търся. ...
Катерим миналото откъм настоящето.
И плащаме – накуп, на вноски.
Преотдаваме за безвъзмездно ползване
мигове и блянове.
Които никога не сме използвали. ...
на теб...
Ако беше скала, непристъпно самотна,
щях да никна със сила на крехка трева,
и под твоята каменна сянка да скрия
страхове и съмнения. И до теб да раста. ...
Суховеят е вик, означаващ – „Здравей!”.
Този повик е жажда в крилете на вятъра...
Днешните трепети раждат повей:
„Обичам те, да, мое тъжно разпятие...!”.
Недей! Не се приближавай към мен!
Не ме допускай до себе си! Бягай!
Остани далечен, чужд, забранен!
Всяка нежност и зов заличавай!
Недей! Не ми давай ръка! Замълчи! ...
Сезоните в живота ми ме връхлитат и завъртат.
Настъпват, после отминават.
Създават сътресения, които ме побъркват.
Създават спомени, които никога не отшумяват.
Сезоните в живота ми се разлистват и увяхват. ...
Тринадесет души. Със Него начело. Смокиня повяваше хлад.
Стояха, блажени, а аз - на предела на собствения си ад.
Не смеех да гледам в лицето Му бледо, не смеех да вдигна взор.
Тринадесет бяхме. И той ни преведе през огън и чума, и мор.
И вярвах във Него... О, още Му вярвам! Заклех се в Баща Му - ще дам ...