За твоя цвят аз търся пролетта
с прераждащият дъх на любовта.
За теб желая да е весел свят,
небесен рай и свежа благодат
от тебе да ухае с нежността. ...
От крайности животът е белязан
и всичко има в него, и по много.
Обичаният днес е утре мразен,
това личи и в този път на Бога,
по който Той споделяше съдбата ...
Добре дошла в сърцето ми, смисълът на живота ми
Давам обстановката на онези, които говорят лошо за теб
Остави парите, къщите и дворците .Просто съм луд по теб
Ще те нося на ръката си и ще пътувам по пътищата
Ще погледна в очите ти и ще кажа, че те обичам. ...
Ж И В О Т НАЗАЕМ. 25
"Аз съм гласът на викащия в пустинята."
Искам всички заспали души да събудя,
да осъзнаем заедно всички причините
за нашето настояще опасно и трудно. ...
ОКОТО НА БОГА
... не знам с какво око дари ме Господ, съзирам всичко – даже и насън,
щом мравката катери стръкче троскот, или светулка в мрака литне вдън,
гримасата на млъкналия камък, най-сетне сцепил своя вечен скат,
солчицата в сълзицата на мама! – от ужаса, че гаснем в кофти свят, ...
Дълбоко в себе си съм раздвоен:
Да вярвам ли в църковната доктрина?
Ще бъда ли от Господа спасен,
или в заблуда страшна ще погина?
Защото в мен живее скрит Христос. ...
Колко сълзи попила е земята
и осолили са гранитната й плът,
и колко кръв невинна е пролята
по улиците на човешкия ни път?
Все въпроси с много неизвестни ...
На хората показа правотата
и Дявола дори го съжали,
с любов изпрати вяра на земята,
за всички справедливост възкреси.
Бог не изрече укор към човека ...
Преди да видя аз лика ти бял,
преди осанката да съм видял,
преди да чуя твоя нежен глас
със чувствата си срещал съм те в час
от милиард звездици засиял. ...
КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника. ...
БОЖЕ МОЙ, КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
... сякаш само това ми остана от прекрасната наша любов –
седем прашни писма на тавана, стих от Дядо Валери Петров,
малка снимка от пейката в парка със прозирната рокля солей,
с теб – и с моята вечна цигарка – на самотния утринен кей, ...
Най-хубави са розите на храст! -
Тогава мълком най се съзерцават -
до болка, до копнеж и до несвяст,
и най сърца обсебващо пленяват!
Най-прелестни са розите на храст! - ...
If out there is one to be helping the trouble of mine
it only is oneself and none other else.
No one's peace would be undeservedly taken away
on account of the misery of mine.
So please, im begging you to keep your mentality safe ...
Ж И В О Т Н А З А Е М 24
Тъмната Енергия е Всичко!
Тя е Живот и Господ!
Уловимият наш хоризонт е прашинка
в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост. ...
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче, ...
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
За пореден път тегля чертата – стига вече
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...
Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...
Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...
ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...