Poetry by contemporary authors
Тиха самота 🇧🇬
моита тиха самота?
Далечен спомен със гръм
В душата долетя.
Самотна, залези изпращам ...
В тъмното 🇧🇬
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...
Дяволи с мен заети... 🇧🇬
И надути, и превзети,
Гонят ме по небосклона
И въздишка се отронва.
Няма спирка в тази бездна, ...
Токсична любов 🇧🇬
Но доста често съм неразбрана.
Наранява ме и дори не осъзнава,
Че ме боли, не съм от стомана.
Няма измъкване, сякаш съм в плен. ...
Жена магия 🇧🇬
покорна, мила, тиха и добра
Не чакай! Недей се надява..
Търси другаде тази жена!
Аз мога да бъда ревнива ...
Превенция 🇧🇬
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...
Убий ме с любовта си 🇧🇬
Убий ме с любовта си,
в сърцето ми си ти!
И в нощите красиви
за мене си мисли! ...
Пешката 🇧🇬
мечтае всяка пешка.
Но трябва да свърши
всичко без грешка.
Наляво, надясно ...
А ако бях слабачка като тях 🇧🇬
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...
Лудото дете 🇧🇬
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...
Ключът не е в капан 🇧🇬
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...
Посърнали са Божиите стада 🇧🇬
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...
Дори и да ме няма пак съм тук 🇧🇬
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...
След поредна запетая 🇧🇬
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
Шепичка време 🇧🇬
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести — ...
Пролетта е жива... ( вирле ) 🇧🇬
пъстра и красива.
Само с тебе, знай,
тя е земен рай!
Зимата се свива, ...
Слънчево утро 🇧🇬
сънено се буди сутринта.
Зората със прегръдката си ласкава
за миг ощастливи града.
Слънцето през рехавите клони ...
Куршум 🇧🇬
свлякох се, започнах да изстивам,
а пред очите ми пак теб виждам...
За последен миг ще ти кажа сбогом,
ще те усетя, ...
Нау̀чи ме да вдишвам нежност 🇧🇬
в конвулсия преди да те поеме,
и в миговете толкова щастливи,
за твоята любов ми трябва време...
И сигурно приличам на учуден, ...
Светът е в моята душа 🇧🇬
блести небето в светлина!
Светът е в моята душа –
порой от чувства и мечта.
Вземи ръката ми с ръка! ...
Самонараняване 🇧🇬
и ще направя удар по целта.
Какво се случва с цялата планета?
Потъва магистрално във калта.
Набръчкан съм от турски сериали. ...
Подарявам усмивки 🇧🇬
вкиснати, като винен оцет.
Усмивката е на лицето украса
и един по-добър мироглед.
Ето, виж ме, пример ти давам - ...
Стихче за някога 🇧🇬
Ако скиташ се и дъжд проливен сякаш през дрехите стига чак до твоето сърце и носи ти студ, и сякаш плащаш за стари грехове, а навън е тихо и някъде ...