Poetry by contemporary authors
Сбогуване с любовта 🇧🇬
Остават само думи под дъжда.
Сълзите падат бавно в нощта.
Оставаш сам със своята тъга.
Когато се сбогуваш с любовта. ...
Аз бях... 🇧🇬
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди... ...
Не за този лицимерен свят 🇧🇬
Не за този лицимерен свят съм дошла -
беден, жалък, богат и нечестен!
Дошла съм като жена
да обичам живота с песен. ...
Пролетно видение... 🇧🇬
През цветните полегнали поляни
коси развяла бягаш ти към мене,
очите ти са огньове засмяни,
а вятърът жаравата им вее... ...
Неземна радост 🇧🇬
наистина неземна е тя,
надявайки се при теб да ме повикаш,
и случи ли се, поникват ми крила!
Политам, загърбила всичко и всеки, ...
Диалектика 🇧🇬
“Надувам флейта сред възторга на кретени”
Уинстън ОРИЛЬО, “Флейтистът”
Вървя напред със стиснати очи!
И не защото съм незрящ сред здрача, ...
Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши... 🇧🇬
Ще чуя твоя вик - дори далече да си ти...
И нищо, че в нощта изгубените дни тежат...
Светулки от мечта дано все пак те утешат!...
И нищо, че с тъга ни се усмихна Любовта... ...
Чао 🇧🇬
Няма да ти преча. Обещавам.
Заедно сме вече от безброй години.
Ти върви. Аз не те оставям.
Помниш ли, когато бяхме неразделни? ...
Любов невъзможна оставаш си ти 🇧🇬
която до дъно изгаря мойта душа.
Любов, облята в безбройни сълзи,
пропита с мрак и много тъга.
Ти, любов невъзможна, сега ...
Подземно небе 🇧🇬
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра. ...
Опит за кървене 🇧🇬
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение, ...
Последната любов 🇧🇬
За първа обич не тъгувам -
тя светъл спомен е далечен.
На зряла обич не робувам -
и тя отлитна като песен. ...
Неудобството на нищия 🇧🇬
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
Октомври 🇧🇬
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –
повива в златна пелена нощта, ...
Безкрайно... 🇧🇬
Безкрайно равновесен ден!
Със риторично целомъдрие
виси грехът ми нероден,
обесен в лявото предсърдие.
Душата ми огнена диша 🇧🇬
Без вяра животът е пустош,
без радост тъмен затвор.
Без обич ограбена младост,
не е ли това човешки закон? ...
Пролетно 🇧🇬
във тишината на едно отричане…
Ако не видим първите лъчи,
взривили в нас най-лудото обичане…
Дали ще се разлисти пролетта? ...
Дилмана и Дилбера 🇧🇬
поливаха пипера.
Дилмана кàза:
- Беро,
полеем ли пиперо, ...