Декември се случи. Декември е бесен.
Плете вироглаво - снежинки изплита.
Градината плаче - самичка, невчесана.
Декември я вижда: сълзичка полита.
После пада в ръцете му - малка, чудата. ...
В жарава от изгарящи, прободни грешки
се луташ безпризорен, сляп и озверял.
Усмивките ти пол'винчато нечовешки,
не прикриват опитът ти скромно-вял.
Когато влизаш ти във битка със живота, ...
Не казвай имена, не са ми нужни.
Обичай ме, не питай докога.
Сърцето ти да ме поиска ми е нужно,
пък нека да се запознаем след това.
Не гледай в очите ми тревожно. ...
Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.
А вълчата задруга по момчешки - ...
Не съм поглеждал скоро към деня ти
и може би затуй не съм разбрал,
че тайно влизаш в него много пъти
и пишеш онзи стих - недоживял...
... да види как - край твоите пътеки ...
Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...
Саксонският градец ме подслонява
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината ...
Моливът ми се счупи
точно преди да я хвърля на спалнята...
(ами да – влюбени думи и нестрошени признания)
Нищо – имам още два опита
А колко са ти перлени обиците ...
Притихнал, моят дух къде се губи,
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи… ...
Имам объркан в генома си файл –
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...
Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...
Оголените клони на дърветата
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати, ...
В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
Аз бях замислила крачка по стръмния склон
и бързах да скрия немилия фон,
когато във него света се вдълба
за миг бе и той част от мойта съдба.
Студът се изхлузи през топлата дреха ...
В прозореца удари се нощта.
Целуна я денят. Заспа унесен.
Самотен си остана вън дъжда
и ми зашепна тъжните си песни.
Кой ли разплака тъй без жал нощта? ...
Под дървото просълзена аз седя,
опитвам се да мисля, да си помълча.
Осъзнати като гръм измежду синя небеса,
като огнена вълна
чувствата обземат ме сега. ...
Днес няма да разказвам за смъртта...
Не моята, на Егото, по принцип.
Защото има навик да възкръсва
след всеки алчен довод на ума ни.
Днес просто си реших, че ще живея ...
(из цикъла "Вицове в рими")
В една престижна столична кантора
постъпва секретарка с диалект –
от кой район ще премълча, с респект
пред чувствата на тамошните хора. ...
Тежиш, живот, по-груб си и от камък,
и от пелина по-горчив си станал...
Не носиш нищо светло. Не прощаваш.
Объркал си се нещо, предполагам.
Намусено в очите ми се взираш, ...
Безплътни сенки и отворена врата,
името ти – просто тъжен стон,
празни мисли – мъртва пустота,
а сърцето ми – разграбен дом.
Лицето твое виждам в тъмнината, ...