Пияна съм, умът ми замъглен е.
Пияна съм и думите не стигат.
Обичам те, гласът ми приглушен е.
Привличаш ме, словата не достигат.
Дъхът ми с вкус на бяло вино ...
Няма време за заучените навици,
мозъкът ти щрака - за него няма граници.
Времето лети, а с него бягаш бързо и ти -
казах ти, приятелю - НЯМА ВРЕМЕ, спри се, помисли!
Животът се изплъзва, но ти не си живял в идeнтичност, ...
Искам да потъна в твойте дълбоки сини очи.
Говори ми - не чувам нищо освен своите мисли.
Ненавиждам начина, по който ме гледаш,
ненавиждам начина, по който ми говориш.
Броя дните, когато ще си отидеш, ...
ТЕРМЍН ПРИ БОГ!
Как искам на бедни да помогна,
но ще чакам малко да замогна.
А какво правят, които парите имат?
Ами какво – те все искат да взимат. ...
/tanq mezeva и rudin/
Вода ще ми извадиш с туй ведро,
от него да отпия с бавни глътки,
да ме запомниш с всичко в мен добро
и с този стих, преминал като тръпка. ...
Не става дума само за привличане...
безкраен път от тръни и цветя!
Готов ли си за този тип обичане?
Прокълнат хълм накрая на света...
Не преигравай, моля! Успокой се! ...
Има дни, във които всички стари тревоги
вдигат тежка наздравица редом до нас.
И онази вина, скрита нейде дълбоко,
като тътен камбанен раздира света.
И боли от мечти, подарени нахалос, ...
Това съм аз, това е, което съм,
давам ти сърцето си, завито в душата на моя сън.
Да докажа всичко време просто не откривам,
ти оставяш ме да тръгна без дори да знам къде отивам.
Не бягай от целувката единствена и вечна, ...
Душата ми, от обич побеляла –
снежинка крехка в мъжката ти длан.
Поискаш ли, за тебе ще е цяла.
Стопи ли се, ще стане океан.
Копнея те, когато си далече, ...
Блясък сив или просто ярка светлина.
Мъгла стои пред моята душа.
Но не може да обърка тя
cветлината на твоята душа.
Скрита така усърдно зад твоите очи. ...
Как искам цяла да се разпилея
по тъмните ъгли на твойте длани,
от нежна смърт дъхът ми да немее,
като звезда да чезна. Ти си науми желание.
Ще се разпадна на смълчани стонове ...
Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...
Прошка ти поисках... и в небето
в миг се разпиляха всички бури -
насъбирани с годините в сърцето
като дъжд - от мрачните клисури.
Прошка ти поисках... и в морето ...
Свободно се на плажа излежавам -
направо в пясък, и до морето пак.
Облизвам се и гледам свежи мацки,
но... двамата сме с пустия мерак.
Тече си времето, пък никой ма не ще, ...
В море от страх живея и не виждам изход от това. Искам и сега да оцелея, но всички тези мисли са лъжа. Всяка мисъл, че ще те загубя, ме убива и за миг ми се иска да умра. Мислех, че съм сама, но не съм, страхът ме е обгърнал и не ми дава свобода. Така ли ще приключи всичко - аз ще живея в страх, а т ...
* * *
Момичето е нямо. Момчето е незрящо.
На техните колене два гълъба са кацнали.
Сърцата им говорят повече от всичко.
Два гълъба политат - прилича ми на вричане. ...
Тайно са се скрили, под борови игли,
чакат мълчаливи, броят последни дни -
едно мече кафяво, с елек от кадифе,
което „мама“ казва, щом вземеш го в ръце;
принцеса златокоса, със рокля от тафта; ...