Двамата сме... в храма на гората,
под купола на едрите звезди.
Замръзнала е в унес тишината,
над огъня с горящите главни.
По устните ти пламъци играят, ...
Вселена си, не знаеш ли?! Вселена -
безкраен и огромен необят,
създаден от могъщо вдъхновение.
За себе си дори си непознат.
Измамната вълна на битието ...
Поредната затворена кутия
с всички спомени, които съм събрал.
В душата ми ли? - там стана немотия,
каквото имах - всичко съм раздал.
Поредното потъпкано кокиче ...
Каква е тая буца във гърдите,
която моя сън краде в нощта?
Какви са тия сълзи във очите,
че ми се вижда толкоз сив и зъл света?
Къде отиде вярата, мечтите? ...
Все някога ще искаш да се върнеш,
ще хлопнеш леко дворната врата,
а спомените пак ще те прегърнат,
там - скрили се под старата асма!
Тя помни, че летата са оставяли, ...
“Черен си. Ще трябва да те боядисам.” ulianka (Юлия )
По дяволите - толкова си черен!
Прощавай, но не ще те боядисам.
Достатъчно е да ми бъдеш верен,
с къртича слепота да ме обичаш. ...
Като буря през теб ще премина.
Кратка буря. Не оставям следи.
Само вятърът помни моето име
и устни. Ти ще забравиш. Нали?
Ще боля като огнена рана във тебе. ...
Когато се събудих утре,
обядвах с две-три книжки, Дафни
(идва от Дафина), избяга в Африка,
косите на госпожица Флора ставаха
все по-гъсти, като мляко бор чвор, ...
В мрак обвити и със сърца разбити
те бледнеят в гъстата мъгла.
Сън прозрачен те сънуват
и в съня мечта за щастие блести.
От любов лишени, изпепелени, ...
Различно е на този ден,
на твоя празник искам да не плача,
но той за мен така е отреден -
за тебе само да си мисля в здрача.
И в този здрач за теб ще си наливам ...
На хълма облак. Спира се. Мълчи.
Дали си струва да го тресне
селцето стихнало – две-три врати
с плевни в паяжини и във плесен?
И вълк на хълма. През едно око ...
Подобно бели лястовици, кацнали на жици,
ликуващи, мечтите ми вибрират.
От слънцето докоснати щастливци,
събудени след зимата пулсират...
Не бързайте! Постойте още миг ...
Помня когато светът беше глина,
очарователно мека в ръцете ми
в час по рисуване и моделиране.
Имах ръце. Бях безсмъртен на седем.
Днес съм безсмъртен, но някак по старому. ...
Примирени с хомота
Привикнали с клетката, здраво скроена,
душите ни тлеят, без ропот и стон,
а клика пазачи, от съвест лишена,
нахално твърди, че ни дава подслон! ...