Стисках дълго дъжда, вятър леден люлеех
във две шепи от липси, да забрави сърцето.
Изброих есента с листи, дето пилеех
по застлания друм на една самота.
Ала как ще забрави това, що обича, ...
Amor et mortem
Изстрелях с ярост всичките патрони,
в прахта захвърлих револвера стар.
Вината от сърцето си прогоних,
тя беше моят властен господар. ...
Красива е зората край морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето
по слънчевата диря други светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...
Само в космоса черната дупка
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...
Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
Във мислите ми все препускаш,
лицето ти аз виждам всеки ден,
секунда, две, за миг напускаш,
но знаех, ще се върнеш пак пред мен.
Очите ти като кафето, ...
Навреме нека да се разделим.
С най-честните си кожи, още потни.
Камeлия Кондова
Не очаквай да грохна, да стана проклето безмозъчно старче,
дето пие оцет, вместо вино, и дъвче с протези. ...
Понякога копнея за докосване,
което не заплашва целостта ми.
Понеже мойте плещи са износени,
а нежността ми не търпи несръчности.
Понеже не понасям посегателства ...
... а те обичам, ей така,
напук, на инат те обичам.
Не искам да те държа за ръка,
не искам в очите ти да надничам.
Не искам да те гоня отново, любов, ...
Под върховете, в слънчеви долини,
закътан си ти, чуден земен рай.
Родени са тук горди исполини.
Прохладно е, на розов цвят ухай.
Заспя ли вечер, шепнат върховете: ...
Стиховете не са еднакво силни.
Като децата и те са различни.
Има напудрени, насила стилни...
скучни, бледи и прозаични.
Стихове-вятър. Изчезват в полето. ...
Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.
Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти. ...
И бурите черни имат свой дом –
със стъклени двери, с мъгли по прозорците.
Отвъд каменния, окалян перон.
В тишината на всеки оркестър от горести.
Паважът на тесния, прашен площад ...
Защото гордостта не е съюзник,
а само тих инат да не заплачеш,
не бива непременно да сме мъдри,
в без друго закъснялото си щастие.
Достатъчно натрупахме вина, ...