Poetry by contemporary authors
Хапче от въздух 🇧🇬
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.) ...
В твоите очи 🇧🇬
виждам пролетта!
Не, недей! Мълчи!
В тишината Радостта
само нека да звучи! ...
Нощ и геометрия 🇧🇬
Любов. И всичките я придружаващи -
страст
и ревност,
и безсъние, ...
Неандерталско стихотворение 🇧🇬
"И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя."
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
Палеолитни дъждове попиват в мене ...
Живей и помни 🇧🇬
Живей и помни -
туй, що е от Бога дадено,
всичко вземи,
изпий дъха му на глътки! ...
Отново сама 🇧🇬
а аз ти повярвах като една хлапачка.
Докато го изричаше, сам не си вярваше, нали?
За теб бях поредната глупачка.
Къде си ти, когато имам от теб най-голяма нужда? ...
Цикъл на 9-те: 1 🇧🇬
на фона на нещастното нощно небе.
Пак няма луна, пак няма звезди.
Чува се адският плач и силните викове,
викове за надежда и любов. ...
Урок по чéло 🇧🇬
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...
Поет! 🇧🇬
Аз пазя много болки в паметта си
и всяка някога ще стане стих;
и те ще бъдат простички и къси
като въздишката на полъх тих. ...
Късно е 🇧🇬
няма думи, само тишината сенки рисува.
Много късно е вече за нас,
а сълзите по лицето ми пак ще танцуват.
Прекалено късно е да се върнеш ти, ...
Колко много слънца 🇧🇬
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...
* * * (Всеки своята правда...) 🇧🇬
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие, ...
Дяконе, прости 🇧🇬
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа ...
Once upon a heart... wait what? 🇧🇬
Колко стиха съм зарязала така... и пък само края... не ми идва идея за началото. Винаги музата ми идва за какви да са ми последните думи. А край без начало няма, нали? Както във всичко. Как да сложиш на една любов край, когато не ú ...
Лао забрави 🇧🇬
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...
Празнота 🇧🇬
Счупена стомна.
Вятър в отломките ми пищи.
Безобразно.
Самотност огромна ...
Трънлива облачност 🇧🇬
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...
Призрак 🇧🇬
и нищо не мога да направя.
Сега аз те гледам как пропадаш
и искам да се върна, но не мога.
Сега аз съм дух и те гледам от небето, ...