Увод към богословието...
(или: Още веднъж за Грехът)
Живота ни минава във дилемата:
„ Наистина ли грешен е Грехът,
със който сме населили Вселената, ...
Септември сме, а беше август,
и юли беше, юни, май,
февруари триумфално рече Дянков -
април отива кризата към край.
Не знам за кризата, но две съседки ...
Изпълни църквата камбанен звън,
прекръстихме се със „Христос воскресе”,
отново поздравихме се отвън,
в дома си всеки свещ отнесе.
Разпятието в църквата виси, ...
Гледаш ме и се усмихваш - защо?
Не зная какво се крие зад твойто чело.
До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?
На птица, на полет на нова любов?
Гледаш ме и се усмихваш, защо? ...
Във вълшебния ти свят падах, смях се и летях..
Погледнех ли в очите ти зелени,
откривах нови вселени.
Слушах ли мелодичния ти глас,
потъвах в размисли поне за час. ...
Денят ми рухна сякаш изведнъж.
Най-хубавото слънце си отиде.
Изля небето тъжния си дъжд.
Душата се затвори като в мида.
От силен мъж, превърнах се в дете. ...
Боли ме, знай, че ме подлъгваш само,
подпирайки се нежно пак на мойто рамо...
Напразно даваш, знай, на мен надежди -
да бъда твоя бляскав рицар във одежди!
И чудя се какво да правя? ...
В леглото ми се гонят пеперуди,
на пода бродят приказните феи...
Заспах ли...? Или се събудих?!
Стените ми приличат на алеи.
И гледам чистите прозорци, ...
Слънцето уморено в облаци черни потъна,
усмивките ни в печален щрих превърна,
дори звездите потърсиха друга Вселена,
нямаше и помен от светлина блажена.
Само белите скали чернееха в нощта ...
Ще дойда скоро. Вярваш ли? Нима
не знаеш - в бъдещето ти изгрявам.
Не виждам в теб или във мен вина -
вървим един към друг по път-жарава.
Страхуваш ли се вече? Не, недей! ...
Как животът бил е нехубав?
Изневярата е толкова красива,
щом в инстинкта си, наивно глупав,
човек във другия - човек намира.
И как мрачното небе е грозно, ...
Не спира да я вика денонощно.
Душичката му – колко? – перушинка!
Откъде извади за гласа си мощ
във вейчиците вкопчената чинка!
Дъх не си поема, та дори за миг! ...
В онази нощ, преди снегът да погребе земята,
преди на жиците телата да изстенат в до мажор
и вятърът преди да раздере със вой платната
на една почти забравена любов, преди във хор
да гракнат мислите ми като ято черни гарвани, ...
Цветулки
на Нанси - една петгодишна вълшебница, която рисува
невероятно, пише стихове и съчинява красиви песни
Трептят цветулки, пролетният вятър
ги гали със невидими ръце ...
Потъвам в онова вълшебно време
на удивление блажено от живота,
със радостта (наивната) на бебе,
без страх, ликувам, без посока...
Прощаваща, обичаща се, нова, ...