Poetry by contemporary authors
Коледна мечта 🇧🇬
Звездица на небето Грее!
Отразила се в детските очи,
сякаш е отговор на техните мечти.
Коледа е вън и в моето сърце живее! ...
Бъдни вечер 🇧🇬
Сега е бъдни вечер.
Прозорци светят в мрака,
а мене тази вечер,
мен никой не ме чака. ...
Ако обичаш, ще простиш! 🇧🇬
Шанс ти дадох, може би пореден,
да спасим отново любовта.
И все си казвах, че ще е последен,
но предавам се и ще ти простя. ...
Подхвърлено въже 🇧🇬
Не ме мислете! Хвърлят ми въже
лъчите на слънчасалото пладне.
Не страдам за прегръдка на мъже.
Не се удавих. И от връх не паднах. ...
Гробищно 🇧🇬
През нощта с дни мечтая,
през деня нощ вещая,
водя до пурпурен край.
И в душата во веки витая. ...
О, мрак и светлина 🇧🇬
Потънала в забрава вечерта на хорски думи от чуждата обида.
Нима?!
Нима е грях една любов последна, завързана със спомена в нощта,
докоснала снагата ми и ме отвела там, където тъмносиньото се слива ...
Снежинка 🇧🇬
валят снежинки
като от сребро,
разпръскват се и падат тихо
в плен на Земното кълбо. ...
Спасение 🇧🇬
Скри се от дъжда
и от снега се скри.
Спаси се от студа
и от смъртта дори. ...
Спомени 🇧🇬
в дните ми трудни, потънали в мрак?
Спомен - момче, да, аз за тебе живях,
макар че сега си просто спомен излишен.
За какво си ми ти? ...
Недвусмислено 🇧🇬
Щастлив ли си - надявам се да бъдеш.
Ако останало е нещо между нас,
ти само във вина ще го обърнеш.
Никога не беше мой - признавам, ...
Самотна душа 🇧🇬
чака топлина да я огрее,
но где е тази топлина сега,
та мойта скитаща душа радост не видя.
Защо е този свят жесток навеки, ...
О, Боже, слепи са! 🇧🇬
бродят объркани и разтревожени.
Ядосани същества, незабелязващи
цвета на пролетта.
Неспособни да видят красотата на света. ...
Сама със себе си 🇧🇬
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове ...
Когато съмне 🇧🇬
която драпа недоспала по етажите,
и светлината чуй, завряна под крилата
на сънените птици по первазите...
Почувствай как се сплитат в своя устрем ...
Страсти 🇧🇬
В душата ми стреляни стенещи птици –
капки олово от мисли, в агонии думи.
Сини пликове, пуснати без адреси.
Недошли пощальони. Неузнати любими. ...
Душ 🇧🇬
Нежен допир в жарка пещ
обгръща с порив сетивата.
Водни капки с дъх горещ
оставят сенки по стъклата. ...
Знам... 🇧🇬
аз съм чувство, написано в стих,
и в мига, в който ти ми отвориш,
ще политна със вятъра тих.
Знам, че чуваш, когато се смея, ...
За всеки път, когато... 🇧🇬
но само тихо свивах рамене;
за всички дни, в които исках да летя,
а грубо в камъните търках колене,
за всяка дума – плахо премълчана, ...