Страх ли те е, съвършена моя?
Страшно е да бъдеш съвършен.
Мона Лиза е зад десет слоя
кварцово стъкло в един музей.
А пък ти си толкоз немузейна... ...
Парченце от метеоритен къс,
картина на Исус-Христовия кръст.
Стъпка в пясъка от влюбени младежи,
неспокойна мисъл за неосъществените стремежи.
Отражение от остаряващото огледало, ...
Колко хубава е днес нощта,
тя спуска се бавно над града.
И аз, потънала в нея там сама,
мечтая си загледана в първата звезда.
Мислите ми плават по звездното небе ...
СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
С небрежен жест - привичка твърде стара,
той угаси мъждукащия пламък.
В живота сляп аз бях една цигара.
А мислех, че за гладния съм залък. ...
Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.
Изтупах мислите си - колко много прах! ...
Той е просто приятел – от тези, с които е лесно
да кръстосваш до съмване влажния градски паваж
и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,
а когато говорите, няма табута за вас.
Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине, ...
Не, не се връщай при мене отново,
по устните твои други устни горят,
в юмрука си стискам писък оловен
и пазя увълчена перушинка от свят,
в който твоите устни тихо обичат, ...
Усещам студина, непозната до преди...
Усещам болка там, където не боли...
Усещам познато лице, което в минал живот може би съм обичала силно, а сега възникват въпроси...
Усещам сълзи, изплакани преди....
Усещам, че все още някой ме е обичал тайничко... ...
Защо понякога едно и също искаме в живота?
Защото сме жени ли? Или може би не знаем,
че трябва нещо ново, винаги да търсим,
не пробваме ли... Няма да узнаем!
Защо понякога налага се да плачем ...
Не те чаках да дойдеш при мен като юлски горещник,
да стопиш синевата от лед, дето тайничко крих,
да събличаш света от илюзии, свят като грешник,
да сушиш невъзможни морета със вятъра тих.
Не очаквах това, не защото за теб не мечтаех – ...
Аз търся вечно истината своя,
а тя битувала ведно със мене.
Проскърцва в студ, възкликва в зноя,
като идалго истински във мен живее
и шепне ми, в забрава да не се рея, ...
Едно усещане се втурна като дъжд
и в порите на кожата пролази.
Загърбвала съм обич не веднъж,
и никоя докрая не опазих.
По миглите накацват капки страх ...
Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -
поглеждаш и виждаш ръжда,
поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,
но пак стоиш мокър в дъжда...
Ако сърцето ти нивга не бъде разбито ...
С късния август...
От късния август няма да искам
онова, дето лятото не ми донесе…
Няма вече с надежда да се моля.
Няма за него да плача, да скърбя. ...
Ще те любя с дъждовните пръски!
Ще те любя със биле - омая.
С всяка роза за теб ще възкръсвам!
Със снежинки за теб ще мечтая!
Ще те стопля със бъдник в оджака! ...
Справедливост
...........................................
Заставала ли си поне веднъж до себе си и мен,
когато ронеше дъхът ти обичливи думи?
Примамваше ме. Олюляваше се моят ден, ...
Вървя из умрелите, скучни алеи,
гонен от вятъра, сив и злокобен.
А щастието няма го, нийде не грей,
разнася се някакъв шепот греховен.
А старата мелница все още върти се ...
Трудно се събирам от отломки
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил ...
Писна ми от псевдо-моралисти,
или казано - от хора без морал.
И от кръстещи се атеисти.
Писна ми да газя от поквара кал.
Писна ми от мазните усмивки ...