Погледни през очите ми - нежните устни,
закопнели за капчици - пролетен дъжд.
Докосни със ръцете ми - топлите пръсти,
начертали "Обичам те" - в тихата нощ.
Погледни през очите ми - твоето тяло. ...
Липсата - сУшен, напукан геран,
в двора ми хвърля умислена сянка,
всичко завехна - мъжкият блян
корен превива на пивка седянка...
Само от менците - жива вода ...
На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога, ...
Брегът е сам. Морето се отлива
назад към непристъпните си дебри.
Една вълна с последните си сили
докосва ме едва. И се оттегля.
И някак засиява тишината ...
Опасен ум над мислите ми властва…
Опасно разрушава всичко в мен…
И вместо над ума си да израствам,
аз чувствам се от него покорен...
Опасни чувства в мен се мятат лудо, ...
Обичам те, защото те обичам –
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Обичам те, защото тъй желая, ...
Покрита със белези, с нокти изтъркани
от битки спечелени и победи объркани,
в нозете страхливо отърква се – мъркайки -
Старата странстваща котка.
И проси си малко... любов. ...
Ето ме и мен - детето на Нощта
загубило следите, отрекло суета...
в краката ти, подобно птиче,
търси ласка и проклина таз съдба,
която ме обрече на дни без светлина, ...
Казвам ти, не получих писмо. Може би чайка злобно го грабна.
Но претърсих с душа морското дъно до последната мида.
И държах сърцето си дълго на тъмно и хладно -
да не би, от чужди звезди, мойта да не мога да видя.
Повярвай, изгоря от очите ми до последния камък Итака ...
Врата самотна в полето има
с търпение изпраща отминаващите часове
докато с надежда чака
с ключ в ръката някой да я посети.
Невидима за някои е таз врата, ...
СЕКТАТА НА ЛЪЖЛИВИТЕ ОВЧАРЧЕТА
Вилнее сектата на лъжливите овчарчета,
сбрана от източни и западни другарчета…
Тайно хиляди апокалипсиса изфабрикуваха
и с войни, кланета и насилие се налудуваха… ...
Последните лъчи на Слънцето се стичат
по хълбока разголен на Деня.
С престорено усърдие Цветята се събличат
и бързат да се потопят в Съня.
Небето търси свойто кръгло огледало, ...
Че душата ми скита безнадежно,
на никой отплата не търся.
Ще погаля твоето лице нежно,
без любов от тебе да прося.
Нямаш вина, че си обречен на друга, ...
Потърси ме в дъжда, който тихо вали.
Не навън... Там е приказно лято.
А сред онзи, различния, в мойте очи,
който ражда сълзи в тишината.
И танцува с тъгата, до лудост пиян, ...