Poetry by contemporary authors
Загубените битки на децата ни 🇧🇬
Усещане за провал. Мащабна вина.
И мисъл за нещо пропуснато.
Децата ни тръгват направо към изгрева,
а ние стоим в самота. ...
Лисица-светица 🇧🇬
друга по-сензационна няма.
Казват, че лукавата Лисица
вече била истинска светица.
(Е, да, но аз отнякъде дочух, ...
Мечта 🇧🇬
Как да го направя? Научи ме.
Стиховете други ги четат,
с тях даряват своите любими.
С вятъра споделям своя сън ...
Днес мога 🇧🇬
за всичко, което човек е видял
в мига преди да го разруши...
Днес мога да видя безкрая,
след края на сивия път. ...
Чумата дано ви тръшне 🇧🇬
Народно проклятие
Не съм червен, кафяв, оранжев, син...
Его-центрист. Или - чуждопоклонник...
На родната земя съм беден син. ...
Дяволът 🇧🇬
І.
Аз съм Дяволът!
Сключихме сделка!
Беше ти хубаво, нали... ...
Искам 🇧🇬
недокоснала с мисли дори - свойте бивши деца
и да видя отново - надпрепуснали вятъра в полет,
мойте диви мечти да разцъфват в красиви цветя.
Искам пак да надникна в очите на топлото лято, ...
Огнено зайче 🇧🇬
Зимна нощ. Безснежен студ и мраз навън.
Безлунна тъмнина обвива земята.
В стаята горещо е. Във вълшебен сън
повежда баба със приказки децата. ...
Адажио 🇧🇬
Не можа да го срещнеш, нали?
Умори се от търсене. Писна ти.
Или още не бе се родил,
или просто го беше измислила. ...
*** 🇧🇬
Усетих я в съня си.
И в дългото очакване,
пронизало сърцето.
И в сълзите, прокапали ...
Есенно 🇧🇬
Есенна омая - тиха като сън,
Есенна пътека - вие се навън.
Есенните клони - черни след дъжда.
Есенните стъпки - кой ли ги видя? ...
Тъжна луна 🇧🇬
Защо в очите ти печал се вижда?
Кажи, луна, защо на мен така ми се тъгува?
Кажи защо ги няма моите други днес?
Луна, кажи ми ти кога ще спре тъмата в тебе? ...
Среднощен час 🇧🇬
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор, ...
Мечтая в лилаво 🇧🇬
летя сред люляци, ухая на река,
заспивам в облаци,
събуждам се с комети,
събирам прах от вяра и тъга. ...