Навън шуми денят, обвит от капките дъждовни.
Един душа самотна със себе си във спор е.
Силует на влюбени, прегърнати във парка пролетен
Е очертан в красива рамка там, в зеленината млада.
По извървяната от тях пътека, на пръсти, се прокрадва, ...
Какво ли още трябва аз да зная,
за да разбера душата твоя за какво жадува,
да мога да запълня всяка празнина,
когато ти мълчиш, а мисълта ти другаде пътува?
Какво ли още трябва да науча аз, ...
Метаморфоза
Променям се изцяло, чуствам се различно- окрилен!
Променям и душа, и тяло, светът бил толкова зелен.
Метаморфоза в мен настъпи странна, но казах - чуствам се добре.
Не искам мрачен пак да стана, не искам да живея без сърце! ...
Денят си тръгва и отново нощ е,
а аз лежа в леглото ни сама.
Дори и птиците заспиват нощем,
забравяйки за своята тъга.
Дори и лудите покой намират, ...
Мечтите ми сякаш се вдигат на пръсти
с идея да стигнат звездите.
Но в свят, прозаичен, досаден до втръсване
умират, стаени в очите.
Без тях май все гоня пропуснати срещи. ...
heartfelt & smile1
Потъвам в пелената на нощта, а мракът гъделичка сетивата
в очакване на пълната Луна, надничаща от края на Земята.
Не вярвам, че се случват чудеса, дори в такива лунни бели нощи,
ала по навик пак си пожелах: Дано те има и ме чакаш още! ...
Изумява ме относителността на
балони, хвърчила и полски цветя.
А стръмният лилав ъгъл на някои
мои мисли е дългокрак и двуличен
и е мой враг, но го приемам ...
Танц ли е това?
Тя: „ - Танц ли?... Със него?...”
Той: „ - Танц ли?... Със нея?...”
Всеки прави се на горд - демонстрира Его...
Мъжки пръсти по китарата препускат, ...
Луна зави със облаци звездите.
По Млечен път кърмата се разтече.
Заспиващо премигват и очите.
Света държи във шепички Човече.
Ти си отиде... Както всеки път... ...
Години дълги бях аз Пенелопа -
и чаках моя Одисей...
Сърцето ми от нерви се разхлопа,
животът в чакане премина... Хеей...
Години дълги радвах се на снимки, ...
Всичко, що се втурна да те търси -
обич, ревност, болка, вяра, плам,
всичко в миг пред мен изгасна,
тъй както пепел във желязна длан.
Тъй както прах - издигната от вятър, ...
Надбягвахме се в атмосферите
като типични дяволи с крила.
Със разни чудни същества
измисляхме хилядолетни правила.
А аз разливах се между търпението ...
на...
Без теб е прашен и е грозен този град,
и хората са луди и пияни!
Обичам те, защото в този мрак за нас създаде свят,
достатъчно красив за любовта ни!
Мечтата, може би илюзия е, да,
но нам е нужна, за да оцелеем
в свят буреносен, пълен със лъжа,
държим се здраво ний за нея...Потънали в среднощни мисли -кроим си планове и обещаваме,че утрото, щом с лъч живителензад плътните завеси на душата,страдаща и викаща за помощ, влезе,широко ще отворимна Госп ...
Нишките мисловни често едностранно
в спора се прекъсват, затова спонтанно
хрумна ми идея; истината в спора
нека да се търси от по-малко хора.
Максимум, си мисля, нека да са трима, ...
Питаш ме какво си ти за мен,
питаш важно ли е да си в моя ден?
Не мога да отроня нито дума в този миг,
очите ми... те говорят по-силно от вик.
Искам да усетя устните ти пак, ...