По мръкнало озоновото цвете
в комините порутени се спуска.
Тук цяла нощ ухажват ветровете
стрехите с изкривените си устни.
И кестените със студа поръбват ...
В морето на живота няма затишие,
щом плаваш на кораб от четиристишия!
Често морски бури с ярост те връхлитат,
но... брегът за тебе няма да попита!
Нейде, без посока, времето тече! ...
Денят се кани скоро да си тръгне.
Раздава си последните усмивки
и обещава утре да се върне.
А аз живях ли? Бях ли днес щастлив?
По улиците пъпли суматоха, ...
Накара ме да загубя думите си и ума
и после тръгна да си отмъщаваш
за това, че се опитвам да изтрия нея
от спомените ти като със гума,
но не ми се получава. ...
Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост
прозират в твоите слова,
като хиена, дебнеща поредната си жертва,
редиш лъжа и пак лъжа.
Затуй как истинска и чиста ...
ДНЕС, СЛЕД ДЪЛГА БОРБА СЪС СЕБЕ СИ, ПРИЯТЕЛЯТ МИ, ГЕОРГИ КОЛЕВ, СЕ ОЖЕНИ
Ех, Гьорге, Свети Гьорге, стари харамийо,
с бойното си копие набучи не змеица,
а най-чистата от всичките Марии.
А сега – мъчи се! ...
Текляво време змийски се проточи.
На запад грохна над баира.
Под него, на пресъхнали потоци,
следите във небето се опират.
Примрели до последната си капка, ...
Не се заричай – ти си див мустанг
и твоят свят са дивите савани.
Не може да те укроти юзда,
ни благослов, ни клетва да те хване.
Съвсем не ти отива да се вричаш - ...
Отивам си. Оставаш сам със думите,
които не поиска да ти кажа.
Отивам си. Не беше всъщност влюбване.
Не беше даже полъх от миража.
Не беше нараняващо и искащо, ...
Аз съм огънят, който изгаря
и влудява сърцето ти в нощите...
Този сън всеки път се повтаря,
изумявам, че жива съм още...
Най-любимото в пламък погубвам, ...
Заваля. Едри капчици дъжд.
Сякаш перли изсипа небето.
Притъмня. Ей така, изведнъж.
Слънце скри си зад облак лицето.
А пък там, на пресечка отсреща, ...
Животът ми - прашинка от безкрая
но е всичкото, което имам, Боже.
Живуркам дълго в тази болна стая,
в леглото ù– предсмъртното ми ложе.
И питам се защо отсъстваш, Боже, ...