Не мога да разбера този живот,
а може би съм въвела грешния код.
Всичко около мен е толкова зле,
нищо не става така добре.
Всички ми казват, че съм добра, ...
В сивотата стоиш така сама.
Чудиш се - ще отмине ли твоята мъгла.
Лятото е хубаво и кратко, но - уви - падат и мъгли.
Може би дъждовните есенни листа
ще избистрят всяка капка тъга по света. ...
Никой никога не казва колко го боли.
Никой никога не споменава за броя си сълзи.
Никой никога за отсрещния не пита.
Всеки моли, иска; от друг желае да опита.
Никой никога не влага чувства. ...
Денят наближава и аз ще замина,
любовта ни спира – изборът е твой,
ще ме срещнеш може би догодина –
но тогава ще съм човек свой.
Пълня чантата със скъпи спомени, ...
А устните ми вечно ще желаят
уханието на любовният ти сок.
И тръпките не спират да витаят.
Със тебе правим най-добрият скок!
Усещам вкусове на сочна мида. ...
Когато тръгне си денят и идва ред на мрака...
тя тихо ще приижда в съня...
и ще седи в тъмното, ще чака...
И тръгва си, когато стане време да се будя...
но в тъмното остава да стои... ...
Ти идваш отдалече и за малко си,
(с презокеанските си истини),
минаваш, като вихър през душата ми,
като торнадо, а след теб трески...
А после за броени дни, ...
Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.
И с инат на осел се захващам ...
Каква сатурнова дупка? Няма такава.
Октомври любезно ме кани на среща.
А петите ми тлеят от лятна жарава.
Горещо е още в сърцето ми. Пещ е.
И нека да нижат на две куки годините ...
Пресънувах те - в хиляди сънища, които ме будеха,
и дълго не можех да спя.
Препрочетох те - в многото стихове,
които написах за теб.
Преразгледах те - в планове, в блянове и в безкрайни албуми със спомени. ...
Един самотен гларус, посивял,
под звуците на морски сто пиана,
приседнал бе на плажа опустял –
отпиваше замислен морска пяна.
На пръсти приближих се, но от страх ...
До кофите с боклук, сред локва кал,
в преспапие захвърлено от някой,
застинали в прозрачния кристал
листа от роза никого не чакат.
Капризна суета е сътворила ...
ПОТОП
Корабът потъва – бавно и недоказуемо,
корабът потъва – постепенно и непредсказуемо,
а капитаните не са на вахта,
не се тревожат за земната ни яхта… ...
Все нямам време да си подредя къщата,
пардон... душата.
От години съм си все същата -
все искам да яхна вятъра,
да хукна нанякъде, дива, безсмислена, ...