Несъвършена съм и незавършена,
непостоянна, леко неуверена,
невярваща понякога на хората,
нетърсеща, от никой ненамерена...
Нетактична и неспираща, ...
Моят град е различен, той е толкова, толкова пъстър
като книжка от детството, многоцветна дъга, шарена лимка,
греят стотици слънца – усмивки от морския вятър разпръснати
и е звънко като в джоб на хлапак, пълен със семки и жълти стотинки.
Моят град е различен, тъжен понякога като Андерсенова приказка, ...
Нека помним и мислим
Земя прекрасна, ти си като райски сън,
с природа чудна, от омайна по-омайна.
Съсипваха те много дълго и "по план",
виновни няма, всичко е дълбока тайна. ...
Пролетта бе дълга и красива.
Аз бях до теб, ти вярваше в мен.
С лъчи обливаше ме – бях щастлива.
Възраждаше най-прекрасното в моя ден.
Лятото – страстно и горещо, ...
По ЕГН-то можеш да познаеш
годините с мерака на поет,
но по е трудничко да разгадаеш
дали пилот ще вдигне самолет!
Един детайл да липсва – пада сграда! ...
Като полет на птица, изгубена в облаци,
в твоя свят пак летя и се рея,
и не зная сънувам ли, а ми парят зениците,
във които сълзата от обич люлея.
А не смея очи да затворя, да не би ...
Времето не е гаранция за любовта.
Никой не знае какво е всъщност, докато гледа отстрани.
Толкова е различно,
болезнено,
до болка привикващо и подчинено. ...
Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...
A с писъка на есенните птици
върви една взривена тишина.
Дъждът морето с вятъра закичи,
след тъжен залез крачи есента.
И в ропота му гларусите летни, ...
Идваш, тръгваш, но никога не оставаш.
Мълчиш, усмихваш се и винаги ме предаваш.
Сърцето ми след теб остана като празна къща,
а болката в душата ми е всеки път една и съща...
Идваш, тръгваш, а после пак се връщаш. ...
Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,
и злоба сякаш във словата си придаваш...
Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,
но виждам, че го казваш твърде неуверен...
И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш, ...
Бъди красива и мълчи животът достатъчно взе ни не тъжи
и есен нека да ръми ти Мила с любов ме погледни и нежно говори ми
Бъди красива и обичай във всяка мъничка душа живей
не унивай когато със думи бодат те
когато след тебе нещастни зоват те ...
Трошички
Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.
Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,
само понякога да си пасат заедно трева.
Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна. ...
Като таралеж пъпли над пътя въздухът топъл и безметежен. Напомнящ на локви след дъжд пороен. И оглеждайки се в „шарената локва”, сянката пое по пътя на щастието. Последва своя собственик мълчаливо и тихо. Където беше той, там бе и тя. Мълчалива, безименна и бездушна. Повтаряше всички движения, без д ...
Пътеките степни по сънища тичат.
Вятърът вече авер е с дъжда.
Момини клепки стихове пишат.
Месец занича звездица - мечта.
Малка прашинка в чужда планета, ...
В жадуваната пропаст на бедрата ми седефни
се спускаш бавно.... Цял - желание и стон.
Страстта бронзира мускулите ти и прави ги релефни.
Отдаваш се безжалостно на вечния нагон.
Пътуваш ти към мене, към тебе аз пътувам... ...
Хайде, угаси пожара в мен,
с крака разтъпквай въглените живи,
на тъмно да е утрешният ден,
превърни ме в пепелища сиви...
Хайде, зарови ме, зарови ме жива, ...
Ти много мои редове прочете,
но аз на теб един не посветих.
И съвестта ми някак не почете,
че аз за тебе нямам нито стих.
И седнах аз, с молива и със гума, ...
Изгубих се в очите ти - любов,
намерих се в „косите на мечтата”,
които като ръж са нацъфтели
във угара на мъжкото ми лято...
Как искам да забиеш в моя праг - ...