Армагедон
Днес Благовец е... някой гони „злото“ -
със зли оръжия в злобното небе!
Пълзят вериги, сблъскват се животи...
къде вървиш човечество! Къде? ...
Той е толкова крехко-раним, сякаш стъклен.
Ти едва ли допускаш дефекта.
Че е празен и нищичко няма отвътре.
Само твойта измислена летва,
че е може би някак си твърде високо ...
Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват,
обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.
Обичам и песента на дърветата, ...
По пътя днес видях те аз стократно,
лицето ти се рееше навред...
Прелитах покрай теб и пак обратно
те виждах светеща във всеки слънчоглед.
Златисти вятърът понасяше косите ти, ...
Красив е лупингът прощален на ятата,
есента през клоните наднича,
уморих се, натежаха ми крилата,
не искам повече да бъда птица.
Сега си търся малка златна клетка, ...
Синьото, което е в очите ти, блести -
помолих Бог да ми го подари.
И в сънищата, и в мечтите ни
ни срещат сини бъднини…
В мен ти звучиш като камбана - ...
Пеперуда
Пеперудата пърха игрива,
тя отнася последния дъх на лятото със себе си щастлива,
волна е като морски бриз,
за ценителите на красивото е сюрприз, ...
На сутринта какво ще ми остане,
когато ти от мене си заминеш?
Едничък спомен, който няма да престане,
да ми нашепва твойто име!
Ще помня още алените устни ...
Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
В стаята е вече притъмнено,
завесите са спуснати сега,
между нас протекла е плътската искра.
Тази вечер няма нищо забранено,
перверзно, изкривено - само чувството на ерос, ...
Пази се, любов
Не унивай, любов, аз ще се върна,
не плачи и за мене недей да тъжиш,
недей, не проклинай, не ще ти отвърна,
до лудост дори по мен да крещиш. ...
Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
🇧🇬
Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
Ако се забавиш още две минути,
не знам ще мога ли да издържа,
да те гледам разплакана в очите...
и да не се опитам да те спра... ...
Сълзите ми са заради лука,
забравила съм болката от тебе,
изстрадах те, взех си поука
и нов в безкрайното море на мен гребе...
Той всеки ден открива истини, ...
Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай, ...
Казват, че е време да порасна,
да не съм така припян и шумен,
че на седемнайсет не ми пасвало
да съм героично-неразумен.
Казват ми, че е безотговорно ...
Живеем да умрем един ден,
но искаме ли внезапната смърт?
Умираме ли за живота единствен,
или за това, че човек е станал дърт?
След смъртта започва ли нещо ново, ...
Защо нараняваме хората, които обичаме,
защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?
Защо привързаността бавно си отива,
а на нейно място омраза в душите се впива?
Защо жаждата за нежност и топлина я няма, ...
Стоиш срещу мен и ме гледаш безмълвен.
А аз нервно дрънкам безсмислени думи.
Така те желая. Целуни ме най-сетне!
И взриви всички химични процеси помежду ни!
Само в моята глава ли неприлични мисли се разхождат?! ...
Не спря да я мечтаеш. Не миряса.
Ръцете ти са станали на корени,
снагата ти е суха, като пясък,
а мислите ти още крият спомена
за нея - като зрънце бисер в мида, ...
Плисира бризът синята пола
на палава кокетка – морска утрин,
а блузата ù – пясъчна басма -
на шарени чадъри се размъква...
Косите ти са слъчеви треви ...