Poetry by contemporary authors
Детство мое 🇧🇬
с пръсти по звездите
усмивки да рисуваш,
гирлянди да закичиш
на тъмното в нощите, ...
Палитрата 🇧🇬
Прегорях под погледа ти ултрамаринен.
Опитах се да отгатна оранжевите ти мисли.
Прегръдката ти бе тревисто-зелена.
Уханието - наситено бяло. ...
Къси, боси... 🇧🇬
Къси, боси, празни рими!
Успешно само с "Нищото"
съпоставими...
В тях няма "Ох!" ...
По устните ми страстите горят... 🇧🇬
Не говори! Послушай тишината
как есенно навява скръбни песни,
как в хищната ù паст догарят
красиви мигове и малки срещи... ...
Благодаря ти...! 🇧🇬
денят отлита вече неусетно,
присвита в ъгъла, в среднощен мрак
припомням лятото - отмина мимолетно...
Сбор от чуства, емоция и страст ...
Всеки, що страда - обича 🇧🇬
а в ъгъла седи младеж;
навършил двадесет едва,
усетил болния падеж.
Часове минават, времето лети, ...
Шепота на птиците 🇧🇬
шепота
на птиците
от крилата им...
шепот... ...
Някъде в нищото 🇧🇬
или мракът се изгуби пак.
Дали кръвта изтича в сълзи,
или замръзва в кървави реки.
Бавно вървя към тишината, ...
Диалектика 🇧🇬
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено. ...
Вина 🇧🇬
виновна съм, когато мълча,
виновна съм дори да се боря,
виновна - приех свойта съдба.
Виновна съм, какво да направя? ...
Сонет 🇧🇬
Земята все ще се върти.
Животът ще си продължава,
а ние с тебе - аз и ти -
все чужденци в една държава. ...
Ще те обичам ли на сутринта? 🇧🇬
Любовта на теб предавам.
Ала друго не отричам:
колко теб ще обожавам,
колко мен ще ме зарадваш, ...
На баща ми 🇧🇬
Дори не каза сбогом,
в тишина напусна този свят,
сърцето ти престана да тупти,
животът отлетя от умореното ти тяло. ...