Мечтите ми безшумно се стопиха -
целунати снежинки. Топъл дъх
в гърдите ми разтапяше ги тихо,
додето не проби оголен връх.
Напуснаха ме всичките Надежди. ...
Сред тоновете списъци на времето,
които съм съставила по месеци,
родила се съставката на името,
с което ни наричат "ереси"...
Безбожна е красивата ни песен, ...
Различни ще са думите, нали?
Когато те обичам, ще се мразя,
че ги редих във четири стени...
Но четири стени не пазят.
Въображаема, измислена врата - ...
В този свят препущат шеметни мигове,
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...
По твоите стъпки аз ще ходя,
покрити с листа и капчици роса,
луната в тъмното отново ще ни свети,
за едно последно сбогом с нежния дъждец.
Вятърът в косите ни играе в този час, ...
Растеше малко, палаво дете,
в мечти, в стремежи - всеки ден,
но мрак засенчи слънчевото му лице,
угасна детската усмивка в тъмен плен.
Дори сега във празничната нощ, ...
ОТВОРКО
Ще ги настъпя много яко по мазола
и ще кажа на всички истината гола…
Но от страх сърцето ми примира, тупка
и затуй ще изкопая тук дълбока дупка… ...
Ако съм блян - да бъда пеперуден,
с крилца да пърхам в мигли сънни.
Целуне ли те изгревът лазурен,
във ирисите да се раждам, тъмни.
Ако съм дъх - да бъда теменужен, ...
Смъртта е свъсен, начумерен облак,
застиналият дъх на господ-Бога,
един откъснат, многотомен спомен,
просмукан от тревоги.
Една превита свещ от черен восък, ...
Макар че януари съм родена,
не я долюбвам ледената зима.
Половин година ходя, като зелка,
облечена със гунчета дузина.
Обичам вкъщи печката да бумка ...
(безсънна от обич)
Отказва се сънят да спре до мен.
Луната тази нощ с фенер наднича.
Във стаята е светло като ден.
Дълбоко си заспал и равно дишаш. ...
От хубостта ти ще избухне Мракът.
Красива си. Сърцето ми ще пръснеш.
Вият телата от дългото чакане.
Гърбът ти е мостът на спомен възкръснал...
Живот си и Смърт си от нежна прегръдка. ...
Май не се знае кой е ловецът -
дали тази, която ме гони, или нея аз?
Когато ми праща удари на сляпо,
или когато нещо я подхване бяс?
Май не се знае дали тя не ловува - ...
Погалвам с поглед голите стени,
оживяват остарели багри и релефи,
виждам пак разпънатите дивечови кожи,
с кремък драни са от живо все с мерак,
безплътни слоеве, свлечени от една душа, ...
Попаднах във поредния водовъртеж.
Не знам кое надолу е, кое нагоре.
И виждам само страх и гнет
във толкова умислени и тъжни хора.
Получих пак поредния плесник ...
Нежно сглобила безцветна дъга.
С гирлянди покрих тъмнината.
Скрих се под тънък воал тишина.
Притиснах се плътно в тъгата.
Трудно заспах под луната сама. ...
Между зъбери черни, под небето гърмящо
през клони строшени и дървета наведени,
поточе от надежда, като сребро блестящо,
прокарва си път, в душите вледенени.