Мълчим... но чувствата говорят.
Прозират от завесите на стаята,
прегръщат ни усмихнати и спорят,
запомнили копнежа и омаята.
Напомнят ни - за босите ни нощи, ...
Благодаря ти, мамо, че си ме родила!
За грижите, за многото безсънни нощи!
Сега безпомощна, на мене даваш сила
и ме съветваш, и ме вдъхновяваш още!
И чакаш, като майката на Дебелянов, ...
Животът ми е глътка светлина,
завихрен сред безкрайната спирала,
разлива се по свои правила,
дори когато други го кръщават.
В съня ми често има синева ...
Отдавна съм отвикнала да слагам
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.
Отдавна съм отвикнала да ме сънуват ...
През рамото ти гледам пътя,
по който през годините вървяхме,
доволна, че във себе си ме скъта -
жена от мен направи, млади бяхме...
Шегуваше се с малките капризи, ...
Къде е връзката, която свързва
небето и морето с трайността?
Къде е пламъкът, горящ в сърцето
и шепнещ думите на радостта?
Къде е силата, която казва, ...
Сега ще плача с другата сълза,
която не е тиха... а свирепа.
Отглеждам я отдавна и крещя,
замествайки приспивната ù песен.
Сама дойде във моята пустиня ...
Замръкна в късна доба сред гората
самотен странник, уморен от път.
Направи си постеля от листата
на стар, вековен, исполински дъб.
Но в тъмнината, нейде отдалече, ...
Дойде за бързичко и си замина,
а така те молех да поспреш.
Да ми помогнеш да измислим рима
на живота - сладостен копнеж.
Да не бъдем бедни откъм чувство, ...
Изтече ли, изля ли се като порой,
набухнал в мислите ми, като дъжд от лято.
Изгубих сън и нямам миг покой,
теб търсейки в крилете на отлитащото ято.
Небето заздрачена тишина, ...
Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...
Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж ...
Животът ми - безкрайна въртележка,
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Седях си в бара тъжен и унил
след скапания ден, когато с гръм
нахлу отвънка някакъв дебил
облечен като рокер. Аз не съм ...
Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.
Нямам нужда да бъда превземана, ...
"Ако дадеш риба на някого, ще го нахраниш днес.
Ако го научиш да лови риба -
ще го нахраниш за цял живот! "
Ориенталска мъдрост
Хората не се променят - знаеш. ...
Припознах те вчера (някъде по обед) с един чичко –
с риза на каре, висок, брюнет, със светли дънки,
без да мисля много, отдалече лудо се затичах,
изненадах го във гръб и силно го прегърнах.
Първо – той примря за миг от страшен уплах, ...
Вятърът разрошва косите ми,
но аз искам това да са ръцете ти.
Слънцето ме огрява сутрин,
но аз искам това да са очите ти.
Искам да ме стоплиш, когато ми е студено, ...
Колелото на живота върнах мислено назад.
Ужасих се! Мили Боже, туй да си ми дал
не може, аз ли бях във този ад?!
Хей, живот немилостив,
мен ли разпна на Голгота? ...
Някъде в Европа, осемнайсти век.
Нови времена за модерния човек.
Класицизмът оставя след себе си следа -
норми и окови за свободната душа.
Но в ограничение човек не ще живее. ...
Няма вече да те питам бил ли си с нея,
защото всеки път, когато отговориш,
имам чувството, че ще полудея.
Вярвам всеки път, щом кажеш,
че тя не те вълнува, ...
– Отдавна вестничето стана популярно –
читатели следят го регулярно!
Аз собственик и главен съм редактор:
с две думи – най-значим за тебе фактор!
Та, за да имаш свои публикации, ...