Виждаш ли недоизречените мигове
на моето безумно обещание,
преливащите сенки на фантомите,
бледнеещи във утринният хлад...
И тази тайна, скрита в думите, ...
Омръзна ми да изпитвам страх от всичко и всички...
Омръзна ми да вървя по непознати пътечки...
Омръзна ми всички да ме гледат с презрение...
Но скоро ТЕ ще станат жертви на моето отмъщение...
Никой не ме познава, ...
Спаси ме! Моля те, спаси ме!
От висналия камък воденичен.
Най-силната магия направи ми.
Прокълни ме, да спра да те обичам.
От кладенеца най-дълбок спаси ме, ...
Този път е точно като другите.
Точка на пречупване на две вселени.
След милиони тъжни мигове загубих те.
И светът боли във всички измерения.
Този път е точно като другите. ...
(на Красимир Дяков)
По ръбовете на кръга от делници
погледите ни се срещнаха – в куплети,
ти даже и насън се бориш с мелници,
а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета. ...
Когато мислиш си, че си велик,
през трупове като минаваш, мачкаш ли?
Във огледалото как срещаш своя лик?
Не свеждаш ли очите си разплакани?
Обичаш ли се, толкова жесток? ...
Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".
Светулки над косите ми валят, ...
Какво е животът?
Две спирали преплетени.
Хора с борба за надмощие, власт и грешна наслада.
Хора без вяра, без прошка, без състрадание.
Хора с завист, злоба към ближния. ...
Щом сутрин отворим заедно очи.
Добро утро с целувка да си кажем.
Слънцето ни гали нежно с лъчи.
Провокира ни да се гмурнем в любовни дълбини.
Нека да послушаме парещото слънце. ...
Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае, ...
Избуяли треви ме изпиват,
не остана в мен цвят медоносен,
със мокри черги ме сякаш завиват
и плодът ми умря... недоносен...
Тежки пранги краката ми влачат ...