Душите нам покварени, ще смие
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...
Не ме буди! От сънищата още
аз пия… абсолютно пристрастен.
Да можеше безкрай да бъде нощем
и аз да съм все тъй опиянен.
Сбрал в шепите си цялата омая, ...
Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
My opal eyes gaze through this one dimension
But the disco ball sparks back at me
Branches through winter whispers in disguise
Leaves me paralyzed for the sake of my memory
And in my head, question after question ...
Когато светът ти се срути на парчета,
вземи си сърцето и нов свят сътвори.
И дори в руините си то да ридае,
вдигни го с ръце и му покажи светлината.
И с елексир от чувства го ти съживи, ...
ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...
Над буен ручей сведох чèло,
помолих го тъгата ми да отмие.
„ - Пусни я по бялата пяна, - ми рече -,
цялата в себе си ще я попия!“
Можеш ли болката тлееща ...
ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...
BG Граматическо-В/спрягане!?
Аз... не те понасям.
Ти... също не ме понасяш.
Той/Тя... не знае, защо не понася... Себе си, дори не понася!?
Ние... не се понасяме. ...
Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам, ...
Днес отново съм там със онези въпроси
за отдавна премръзнали в спомени дни,
за тъга побеляла, с нозете си боси,
бродеща тихо сред нощния стих.
За прокълнато от чакане щастие, ...
Навлякла кожуха си облачно сив,
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...
СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...
Мина време, писмата ги мислят сега за мит
а вятър в душата носи
сержантски слова, не пестете гранати
а вятър само към теб ме носи
а месец от неволи ...
След мене никога мъжете не тичат,
аз страсти огнени в сърцата не паля
и погледи жадни не ме събличат,
с кокетство женско не умея да галя.
Не съм красавица като Жулиета, ...
Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.
В очите ми отдавна не денувал, ...
Прибрах се от работа вечерта късно
с уморени крака и къркорещ стомах.
Потърсих в хладилника нещичко вкусно…
Нищо не виждам. Умирам от глад!
Искам да викам, реве ми се просто! ...
На улицата срещна ме старица
в пъстри дрехи, окичена с пендари.
Протегна се към моята десница,
помислих си “сега ще ме удари”.
Но вместо туй, тя грабна ми ръката ...
Пролет е... пак в сърцата надеждите цъфтят
замръзнали са зимните забрави
между двама, вече станали прегради!
Виждам те в екрана, в прозореца на сайта си останала
нали е пролет, ражда се надежда, и спомените ни ще гледа! ...
БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...