Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...
Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
Очите ми за нови начала
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...
Хапе мартенският вятър, чупи зъби в скалите
дрипи в шума е размятал, мери висоти с орлите.
А под снежните потоци пролет диша с топла пазва
в минзухарите се крие, с кукуряка си приказва.
Младост в тънката тревица, сили сбира, слънце пие... ...
Този свят... гадно ме гледа...
Злобно смръщен над мене виси.
Аз усмихвам се вяло и бледо,
и говоря му... той ми мълчи...
Само с зъбите трака зловещо - ...
Магия? Разсмивате страшно. До сълзи!
Недейте игра си със сили незнайни!
Играчката-плачка ще стане тъй бързо,
когато разровите чуждите тайни.
Какво да ви кажа за дивия огън? ...
И утре ще съмне.
Ще се усмихне слънцето над хоризонта.
Птица в полет нейде ще тръгне
и ще го има светът, въпреки хората.
Ще се завръщат щъркели напролет, ...
На вратата ми почука щастие -
отпратих го, помислих, че е грешка.
След време пак се върна то. Проклятие!
Не можеш точно мен да следваш!
Продължи да настоява, аз отричах. ...
Моето момиче е разцъфтяла роза!
Моята Любима е слънчев летен ден!
Може би защото безумно я обичам
копнея я да бъде до края все до мен.
Моето момиче с мен е толкоз нежна ...
Когато погледна небето и видя две ярки звезди,
във мене сякаш се взират твоите красиви очи.
Когато погледна морето кипящо от буйни вълни,
представям си сякаш развяти са твоите кафяви коси.
И лекия полъх на вятъра напомня ми твойто дихание, ...
О, Лицемерието тук вършее,
облякло шлейф и гордо вдигнало глава.
И ето само миг и ще запее
с любов, но завист черна крие зад това .
О, музо, моля, идвай ти при мене! ...
Зениците ми – вързани на възел,
зад миглите залязва неизгрялата
едничка мисъл, че към мен си бързал,
но кукувича прежда е раздялата,
препънала е порива за полет, ...
ЖЕНАТА ОТ ОБЕДНИЯ ВЛАК
Какви прекрасни мисли ме човъркат,
и аз си вярвам – истински глупак! –
например, че ще дойдеш във четвъртък
на гара Варна! – с обедния влак. ...
Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...
Там далече на Добруджа в полето,
морна жетварка жъне с песен на уста.
Житото узряло е, тежко наедряло е сега
поспре, забърше чело и пак хване сърпа.
Тя пее и само песента помага и сега, ...
Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
Нощта е нежна – синьо кадифе,
Звездите светят като златни брошки.
Луната... Кой ли облак я отне?
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента. ...