Poetry by contemporary authors
Ехо 🇧🇬
като вълна прибра се към морето.
Машините прибираха посятото.
Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…
Застинали на кея те го викаха, ...
Частица от света 🇧🇬
Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света. ...
Просто така 🇧🇬
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...
Кама сутра във Фейсбук 🇧🇬
Понеже друго нищичко не мога,
вместо за фитнес да троша пари,
реших да се захвана с хата-йога! –
и почнах още днеска – нейде в три. ...
Сънувах, че пониква ми брада 🇧🇬
Жена суетна съм и що да сторя?
Kак с мъжки атрибути из града?
Pеших със всички сили да се боря.
С пинceтa се въоръжих ...
Посланието на едно дете 🇧🇬
а уж имате планове.
Гоните блянове,
а ви бягат посоките...
Вечно нямате време, ...
Полунощна сянка 🇧🇬
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
Символика 🇧🇬
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...
Мъжки сънища 🇧🇬
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде. ...
Горест 🇧🇬
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
Мама 🇧🇬
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден, ...
Моя съвест 🇧🇬
чуваш ли ме драга, кой те замъгли
и кои ветровете те носят понякога далече от мене
И къде ме чакаш на безлюден остров
Мили мой, съвестта си ти ...
Грешната мечта 🇧🇬
Слагах роклята на мама
и от нейното червило,
ах, бях дете наивнно.
Толкоз много бързах, ...
Дали 🇧🇬
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
Градчето, във което аз живея 🇧🇬
Жените вече тръгнаха с ботуши.
Морето почна черги да тъче.
И тук-таме коминче взе да пуши
в мъглата над заспалото градче. ...
Невъзможна любов 🇧🇬
невъзможно леки
отдавна таени
бързо забравени
бавно намерени ...
Новото 🇧🇬
Ние чакаме какво?
Ново нещо - интересно.
А интересното е плод узрял.
"Круша" жълта, ароматна. ...
Независеща импресия 🇧🇬
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази ...
Истината за Троянската война 🇧🇬
да разкажа що на съвестта тежи
на тоз платен драскател Омир,
за един ахейски обир
как във Троя войната свърши ...
Защо сега 🇧🇬
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
Пътешествие сред съзвездия в безкрая 🇧🇬
Добрият Дядко бе оставил под елхата -
за братчето ми вертолет,
за мене лъскав звездолет.
Когато денят се изтъркули ...
За палтото и светлината 🇧🇬
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
Самота 🇧🇬
но самотно е, страшно.
Душата ми и тя гори,
но пак е мрачно!
Копнея за любов-страстна, ...
Феникс 🇧🇬
Май нещо жестоко сгреши …
Не съм материалист…
Какво като толкова ми отне?
Аз няма да падна сломена, ...