Жената си има любовник най- таен.
Удобно живее на партер.
Съпругът и той е доста потаен.
Незнайно къде е на бартер.
Любовникът много умел е, различен. ...
Ще скитам безпризорен и недраг!
Ще отпивам вяра от светия граал!
Ще се лутам в пътища незнайни!
Ще достигам смаян, всичките ти тайни!
Зная с колко бягащи мечти-пътя ще ме раздели. ...
Политам с нежни звуци
в на състраданието душата.
Отмервам силни стъпки
чрез жеравата на забравата.
Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена. ...
ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...
Животът ни е разделен на части –
от раждане до сетните ни дни.
Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,
приветстваме света, едва дошли.
Днес всеки спомен стопля ни сърцата! ...
От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...
Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...
ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...
Прегръщай ме, защото е студено.
Дали започва ледников период?
Сърцето до снежинка е смалено,
но още тупка, сети ли любов.
Целувай ме, защото пак е зима, ...
Наричай ме с най-нежни имена,
а аз като вода ще ги поглъщам.
Понякога и в думичка една
се вслушвам и при тебе се завръщам.
Наричай ме, зови ме през нощта, ...
Когато свърши времето ще ме очакваш -
самотна странница на вечен кръстопът.
Ще дойда там след вятър тих повяващ
от коридора тайнствен - връзката с Отвъд.
Ще ме усетиш - призрак бял в астрала, ...
По мен се стичат капки светлина.
Дъждът вали, красива е нощта.
Под лампите дантели от вода.
Танцува там небесна любовта.
Мълчащи арфи, сенките дървета. ...
Научи се отрано да чете –
преди да му поникнат първи зъби.
Когато вече станал бе хлапе,
на по-голям той смело се озъби.
Но онзи пък оказа се дивак, ...
Лицето на времето е цяло покрито с мечти,
сякаш Пипи се смее със своитте сладки лунички.
Земята постарому в ритъм се още върти.
Живеем конкретно и никога само в кавички.
Лицето на времето има прекрасни черти. ...
Изваждаш ме от топлата комфортна зона,
разбирам ясно има нещо важно да науча.
Красиво е да полетя подобно птица волна,
приела болката на другия за моя, Аза ще заключа.
И ето повод да празнувам истински свободна.
СПИСЪКЪТ НА МРЪСНИТЕ ПОЕТИ
Навярно в дълъг списък от поети
и мене ще ме турят някой ден –
цар на безброй словесни пируети,
един човечец – най-обикновен. ...
Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...
Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш? ...