Poetry by contemporary authors
Изпита свобода... 🇧🇬
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
Не бях мъдрец във Българското Слово 🇧🇬
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...
Destined love 🇧🇬
Слънцето навред огрява,
Пръстите претръпват конвулсивно,
Трепетната атака е масивна.
Неволно стисвам устни за целувка, ...
Сеч из корен 🇧🇬
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
Петият елемент 🇧🇬
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...
Случка с дума 🇧🇬
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
Вали дъждът от рая на душата 🇧🇬
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...
Обещанието 🇧🇬
без значение колко близки може да бъдем
каквато и да бъдеш и в каквото и да са превърнеш
за колкото и дълго времето да вземеш
Обещай, че ще ме повикаш ...
Утро във Варна 🇧🇬
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...
Старчето с димящата лула 🇧🇬
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...
Възход... 🇧🇬
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
Красива си, когато си отиваш 🇧🇬
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...
А може би и зимата тъгува 🇧🇬
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...
Залезът край хълма 🇧🇬
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
Реална утопия 🇧🇬
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...
Птиците отлитат.... 🇧🇬
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
Ще си призная 🇧🇬
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.
Но аз не мога да задържам ...
The thought of you
is what I used to say
this heavy burden is nothing new
I lose my sanity straight away.
It started with a single thought ...
Съпротива 🇧🇬
Какъв е този морал?
Имат най-гнусните форми.
Разберете, вий сте провал!
Хайде тръгвайте вече, ...