Черно като въглен днес е моето сърце,
едва тупти, а всъщност как пулсира.
Един избра от всички други цветове,
живеейки, то бавно днес умира.
Разлагат се усмивките изгонени, ...
Тих Бял Дунав пак бунтовно блести,
Христо Ботев с храбри четници лети,
да избави милите си братя и сестри,
от османските зли многолики беди,
да възкръсне дръзко българския род, ...
До там, войводо, е най-високата ни кота.
До ръба на цървула и педя, да речем, отгоре,
че ни люлее овчата мисъл, цял свят го знае,
ама питаме кой, как и защо така ни орисал.
До там, войводо, ни е куражът юнашки, ...
Все някога ще бъда шепа пясък,
лъчисти капки - топъл дъжд;
В морето бясната вълна - разбита с трясък,
сълза, потекла изведнъж.
Дори скала, отронена със мощен крясък, ...
Някъде, някога беше преди в този момент,
един поглед, една усмивка, едно носле - преобръщат моето сърце...
В празна стая само с два стола и бутилка Ром,
една целувка, една прегръдка, чакат сълза да потече...
Много спомени и всички с теб ...
Червеният портокал на слънцето, тази сутрин,
узря върху устните ти.
Сладко-горчив вкус, преди да опиташ от него.
И го отпиваш...
Малки ароматни глътки ...
Уви, не познавам лично Лаерт,
телефона му нямам дори и в „служебни”,
за капулетското парти нямам куверт,
Монтеки съм и с Ромео си късаме нервите.
Аз не съм Цена и Змей мен не ме люби, ...
(разговор с Ботев)
Често те търся вътре в мене, Поете.
Понякога мислено с теб си говоря,
задавам въпроси, очаквам съвети,
дори, представи си, се хващам, че споря ...
Това е историята на един приятел. Той я нарече: “Жената, която май наистина ме обичаше”, а аз написах един “Роман в стих”:
Малко небрежна, някак отнесена.
Много красива, ту тъжна, ту весела,
жената избира "кой да я избира”.
Дарява с целувки или удря с пешкира. ...