Poetry by contemporary authors
Лъжа 🇧🇬
превръща ни от хора във глупци
и прави от бойците мишки,
и всява мрак и пустота
и в най-прекрасната душа, ...
Молитва 🇧🇬
Осени лицето ми с Твоята благодат, за да възпявам делата Ти вечни!
Бъди мой пристан и моя утеха в беда, в мъка и скръб!
Единствен Си Ти за мене Закрилник, Застъпник, Спасител, Отец!
Добротворец, изпълнен с благост и сила, извършващ ...
Сенокосни сънища 🇧🇬
Изгърбен дъх. Небе от многоточия...
И облаци със цвят на тишина.
А мислите - огромни тежки плочи.
Във сянката им - образ на жена. ...
Искам внуци 🇧🇬
как се радвам на внук и на внучка.
Как по цели дни с тях си играя
и от тях на безгрижност се уча.
С тях живота отново повтарям ...
Иска ми се... 🇧🇬
Врабче, с мънички крилца... да политна към небето,
да забравя всичко на земята... твърда,
болки, трепети, тревоги... непокорни думи и слова... да закопая...
Понякога... искам да се стопя... като лед, поставен в чаша... ...
Жените 🇧🇬
Жените на знаят колко са хубави...
Жените не знаят това,
но въпреки туй ни погубват,
омагьосват ни с свойте тела. ...
*** 🇧🇬
Идваме и си отиваме.
Искаме, но не знаем какво.
Връщаме се, но пак си тръгваме.
И искаме нещо от живота, ...
Все още 🇧🇬
още усещам мириса на тялото ти
по моята възглавница. Все още
уханието на Шанел се носи из
стаята, още чувам гласа ти, все ...
Мидъл фингър 🇧🇬
Още морфемите
подчертават
хилавата структура
на хора, пространство и време. ...
Солен кристал блести на твойта гръд 🇧🇬
Солен кристал блести на твойта гръд,
останал спомен от милувка на вълна...
Събужда в мене таен порив твърд
до тоз кристал аз жадни устни да допра. ...
Може би 🇧🇬
и за миг - сякаш в тях се огледа.
Трепна с мигли и после в цветя
се превърна в душата ми бледа.
Може би ти си спомни за мен. ...
Брато ! 🇧🇬
Дори в нощта ноктите ти капят по моето чело.
Идваш малко късно с този дъждобран, Братò.
Дъжда премина през мен преди години сто.
Не приближавай в гръб с ножа си, Братò. ...
Тя е нечовешка 🇧🇬
Но за къде ли?
След крачка-две и...
стартът е финал.
Все стигаме, ...