Много често и дълго мечтая
как се радвам на внук и на внучка.
Как по цели дни с тях си играя
и от тях на безгрижност се уча.
С тях живота отново повтарям ...
Понякога... искам да съм птица, врабче дори...
Врабче, с мънички крилца... да политна към небето,
да забравя всичко на земята... твърда,
болки, трепети, тревоги... непокорни думи и слова... да закопая...
Понякога... искам да се стопя... като лед, поставен в чаша... ...
С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети. ...
Когато се събудя, ти не си до мен,
още усещам мириса на тялото ти
по моята възглавница. Все още
уханието на Шанел се носи из
стаята, още чувам гласа ти, все ...
Моят син ще има много учители,
но Вие сте преди тях,
бяхте родители, когато аз не бях.
На всички възпитатели, които се грижат за нашите деца в детските градини.
Потъпчи ме... любовна мъка чака ме пред вратата,
изляза ли, върху мен ще се стовари.
Аз няма да я гоня, на мен ми е до болка позната,
причинявала ми е в душата толкова пожари.
Изгони ме - нека си отида! ...
СОЛЕН КРИСТАЛ БЛЕСТИ НА ТВОЙТА ГРЪД
Солен кристал блести на твойта гръд,
останал спомен от милувка на вълна...
Събужда в мене таен порив твърд
до тоз кристал аз жадни устни да допра. ...
Защо се чувствам аз така?
Защо и слънцето замря?
Защо без теб не мога да живея?
Защо на мен се пада таз трагедия?
Защо отиде си, защо остави ме сама, ...
Рисунката е с обикновен молив. Авторът е Хенрик Мозес - един великолепен художник!
А стихчето е едно начало...
Бих се радвал, ако се хареса някому...
Б.
Ето, сега ...
Ще идвам нощем и ще търся нежност -
целувки сладострастни, без вина.
Ще бъда огън див в море безбежно,
във твоите прегръдки ще горя.
Ще бъда топла майчина милувка, ...
ЖИВЕЙ! НЕ МУ МИСЛИ!
От затвора на мислите бяга вън любовта.
А Животът все тича, взел ненужни неща -
битови мелници и остаряла вина,
ферментирали спомени и похабена съдба. ...
Нежна мисъл в очите ти спря
и за миг - сякаш в тях се огледа.
Трепна с мигли и после в цветя
се превърна в душата ми бледа.
Може би ти си спомни за мен. ...
Изтръпвам... Усетих сянката ти в гръб, Братò.
Дори в нощта ноктите ти капят по моето чело.
Идваш малко късно с този дъждобран, Братò.
Дъжда премина през мен преди години сто.
Не приближавай в гръб с ножа си, Братò. ...
Караш ме да пиша за разни неща...
Да разказвам на хората, че твоя съм била...
Да те искам и пак да крещя,
че минало си и не можах да те изстрадам
и да те забравя... ...
Отминаха стотици дни, в очакване за щастие.
А нощите се влачеха болезнено и бавно.
Тих стон в душата ми, въздишка!
Една сълза с други се прелива.
Защо, животе мой, си толкоз безразличен? ...
Онази бедна стая помня още.
Два стола. Маса. Скърцащо легло.
И малък жълт прозорец... Колко нощи
почуквах на студеното стъкло.
Там търсех всяка нощ една надежда. ...
Прости ми, Любов неизплакана,
заключих те в нощните дебри,
захвърлих те там, недочакана,
и скочих в безцветния делник.
Опасна си, твърде си истинска, ...
В х о т е л а
На поредната моя хотелска врата
къс хартия, следи от лепило.
Някой нещо качи, друг го къса със яд.
Но това е ... форматът без милост! ...
Без теб животът ми не струва пет пари,
предадох себе си дори,
от туй най-много ме боли.
Без теб вървя в безпътица към ада,
душата ми се моли за пощада ...
Със некърпена риза и протрити сандали
на върха на дървото пренаписва смъртта си,
и не иска лула, иска някаква шапка
и случайно врабче - на ръба ù да кацне.
Да го гледа с око, зачервено от сънища, ...