Героят в това стихотворение e Васко Василев, след концерта му в Зала 1 на НДК с Чамбао.
ВИРТУОЗНО ТРИО
Късна вечер, прожектор свети,
цигулката подготвена да свири,
очите бляскат като мънички комети, ...
Разиграват съдбите ни на рулетки
разни измислени типове
с пращящи от манги банкови сметки
и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.
Ние сме невзрачни пластмасови пулчета, ...
На свекър ми
Не съм те познавала никога,
а ми се иска да те бях познавала.
Виждала съм те на снимка само,
а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо. ...
На майка ми...
Не мога днес да не започна, Мамо,
с таз дума истинска - ПРОСТИ...!!
Прости, че мислих се за тъй голяма,
нали съм майка, тъй както беше ти... ...
Ти пожела - не те възпрях насила,
раздялата потропа и у нас,
от остра болка рамене присвила,
на масата ридая глухо аз...
Да пръснеш диаманта на парчета, ...
... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
Вземи си парите, моя малка Катрин!
Не струват те даже и кошница плява
разпиляна от вятър, пред поглед един
към бенката малка на бедрото отляво.
Макар да ме гониш от своята стая, ...
И вече ще съм силна, неранима -
oт моето сърце не се запази и парче.
И слабостта, и болката отминаха,
защото и да чувствам ми отне.
Аз вече не съм онзи нежен ангел, ...
Моят свят за теб е непонятен,
а твоят за мен – тъй необятен.
В твоите очи оглеждам се аз,
те разтапят и най-страшния мраз.
Твоят поглед сгрява моето сърце, ...
Изминаха се три години неусетно,
дойде мигът, в който ще се разделим;
в сърцето сякаш нещо ми потрепна -
сбогувам се с моя курс любим.
Сбогувам се и с вас - професори, доценти, асистенти, ...
Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...
Леглото ми без теб е празно и студено.
И плаче безутешно априлският млад дъжд.
А въздухът кънти от чувство наранено.
Леглото ми умира без топлина на мъж.
Събуждам се със изгрева и търся те напразно. ...
Мерзко случва се съдбата
понякога за силни и достойни хора.
Всяко желание оставя без отплата,
свободата държи под запора
на сиви, лъжовни светулки. ...
Колко много години – и отново съм сам,
колко много премина, а къде съм – не знам.
Сам родих се, когато, ах, когато се спрях -
и открих непознат, скрит в сърцето ми грях.
Има думи безлични, неразбрани дори, ...
ОГЪН, ЛЕД, ПОЕЗИЯ
Събуден сутрин със сънени очи,
със спомен как пламък върху кожата гори.
Горящ, болезнен, но някак си приятен,
блестящ в очите ти – красив, невероятен. ...