Когато ме погледнеш, се смалявам.
И ставам със размерите на точка.
И ставам съответствие на края.
И ставам реципрочното на общо.
Понеже са пустиня разстояние ...
Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот ...
Колко малко трябва, за да си щастлив -
частица нежност, шепичка любов...
И колко много губиш да си пресметлив,
и как увличаш се по пъкления зов.
И удари нанасяш, и обиждаш, ...
Вземам отдавнашна снимка на мама,
(правил я някога стар фотограф).
Гледам я с обич безкрайно голяма,
сякаш е някакъв скъп автограф.
Тя през годините идва при мене, ...
Пустият пристан
На пустия пристан един кораб доплува.
Скри плaтната си, за да не го нарани.
Вълните бушуват и врязват се в него.
А пристанът моли се, отчаяно пада. ...
Във замък бе роден и в замък той израсна,
годините минават и малкият порасна.
Превърна се във принц, а после и във крал,
превърна се в гамен, безумец и пе**ал.
От знатно потекло, а всъщност е балък, ...
Воал покри любовната безбрежност,
завити с нежност, ласки и мечти,
отдадени на сладката си леност,
забравяхме за времето дори...
Любовно беше... беше спряло, ...
Подари ми екзотично цвете
с аромат на топли дъждове,
с океан от обич във сърцето
донеси ми полъха на тропическите брегове.
Подари ми клонка от кипарис, ...
Изтрий ме от живота си, невернико!
Аз вече и не искам да съм там.
Когато те потърсих да ме сгрееш -
ти искаше за малко да си сам.
Когато те докосвах през мъглите - ...
Овълчените ми дни се сгромолясват.
И трескаво ехти грехът у мен.
А дали е грях, или e лъч проблясващ
в тъмницата на вълчината в мен?
Дали е грях? Или е тревога само, ...
Двадесет години мъж и жена,
двадесет години и любов една!
Щастливо семейство, прекрасни деца -
вие сбъднахте най-съкровената човешка мечта!
В дни тежки и леки живяхте, ...
Аз нося в себе си крещяща тишина,
със устните си изгрева събуждам,
в косите ми се крие палаво нощта,
на вечността по миглите танцувам.
В прегръдката ми стенат планини, ...
Ще се събуди Слънцето от изток
и птици ще нашарят небесата
тепетата денят ми ще затрупат
по залези препуснали нататък…
… забързано ще отминават зими ...
Тя идва. На опашката застава
и грейва пак безкрилият ù гръб,
на който мъкне днешната му слава
и утрешната му пресветла скръб.
На нея просто всичко ù отива - ...