Ако миг дори не мога да заплача,
то очите ми - реки пресъхнали -
ще се взират отчаяно в здрача,
в силуети и сенки настръхнали...
Ако миг дори не мога да мечтая, ...
СКАЗАНИЕ ЗА МРАМОРА
С десница между меча и перото
преди хилядолетие цар Симеон
издигнал град преславен и прекрасен.
Град каменен, по стар наш обичай. ...
Статистика проведе се в страната
съотношение мъжът - жената.
Мъжете малко са, затуй на всяка
по мъж без нещо се полага!
Да стане ясно кой какво ще вземе, ...
Дори когато се извие буря
и зли вълни те връхлетят,
върви уверен, в стъпките да чуя
как чистиш тръните от своя път,
как камъни хрущят под твойта тежест, ...
Премина пролетта и знойното ми лято...
Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.
За кратко ти дойде във есенния залез
и бяла обич бе в прииждащата зима.
Когато вечерта се ражда в белоснежност, ...
Истина ли е?
Изгубих се в нереалното пространство на мрежата,
вярвайки, че си най-ярката реалност в небето ми.
Не зная даже как да те определя.
Какво явление си ти? ...
Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгревът ще започне пак да съхне,
а залезът ще загуби малко от прекрасността.
Когато прегърнат се радост и болка ...
Когато за първи път те зърнах,
ти в менe не запали любовта,
но после имах шанс да те прегърна
и стана ти за мен света.
Помислих си, че само си играеш ...
Сега на вашето внимание са следващите -18-ти по ред акварелни капки...
Картината е отново от поредицата чудесни акварели на Уйлям Хайенраетс.Невероятен майстор!
Б.
Тих шепот…
Как копринено ...
Нахлуват чужди погледи в деня ми.
И дълго нежадували очи
привнасят недотам кристални мисли,
объркали лъжата си с мечти.
Стремежи жалки, евтини и скучни ...
Стискам връзка ключòве по стръмното. И си мъкна врата – да отключа
своя шанс – кръст да бъда разпъната. Преродена завинаги в куче.
И се тýля, подвластна на сянката. Появявам се бяла и лоша,
по- внезапна от смях. Пепелянка, с елегантно съблечена кожа.
Ще ме мернеш по пътя нагоре. Или виж, простосмърт ...
Защо ми подари света и след това от него си отиде.
А той е толкова голям, че самотата ме убива.
Заричах се, че няма да повярвам, отново на онази вещица - Любов.
Облекла голото си тяло с иглики и метличина.
Къде отнесе сините ми утрини и всички маргаритени целувки. ...
Любов ли бе щом само аз обичах,
любов ли бе щом само мене ме боля,
любов ли бе сега те питам щом не изплака и една сълза.
Приятелство ли беше аз незная,
приятелство ли бе щом лъга в моите очи, ...