Едно ангелче ми донесе лъч надежда.
Лъч надежда като – свежия полъх на вятъра.
Нежния аромат на цветята.
Красивите цветове на дъгата.
Едно ангелче с душа, чиста като сълза. ...
Хората са яко лицемерни и вбесени,
потънали в мрачни сиви дни.
Забавления за душичката си те намират,
но сивотата никога не спи.
Само в мрежи, изтъкани от лъжи ...
Със кошница от винени череши,
ще те очаквам всяко ново лято,
ще бъде всяко лято сякаш вечно,
ако до есента аз тебе чакам.
Ще дойде тя с оранжева интимност, ...
безсънните си нощи да споделя ли с теб
и черните си мисли не смея да изричам
и всичко туй донесено от теб
в шепи от вода изтичаща
от много волни думи болни ...
Любов по време на холера
Отново пишеш - толкова ли я обичаш?
Откога - забравил си. Дори и тя не помни.
Аз мисля, че дори не знае.
"Илюзия е" - каза тя и тръгна. ...
Нежен е дъхът опалов на необятната ни нощ
и ласките валят в палитрата на пролетна дъга,
танцуват нашите тела във салса на страстта,
ала не могат да намерят в близостта покой
и търсят те да преоткрият своето небе ...
Миришеш на неделен карамел,
а ирисите – толкова златисти,
че ще покапят като късен хмел
във кошера на бунните ми мисли.
Как бих могла и миг да издържа ...
Тихо е... Тишината вали
Падат капки във мен и във моята стая
Тихо е... Сякаш всичко боли
Сякаш чувам отново на времето края
Няма те... Промени се нощта ...
Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!
Убиваш ме. Не разбираш ли това?
Щом срещнат се очите наши,
сърцето ми замира - ще умра.
Не ме поглеждай пак с този поглед! ...
Случайна среща в гърлото на бара.
От хаус ритъм спираше дъха...
Попита за часа - с изящни пръсти,
косата ù в мечти ме залюля...
На устните ù цъфнаха кокичета ...
Самотна сега в стаята си плача,
самотна в нощта за тебе плача.
''Обичам те '' - не мога да спра да го повтарям,
за бога, не мога да спра да ти вярвам.
Какво ли правиш тази вечер, ...
Сърцето когато обича, ражда звезди.
Чупи се тихият глъч от ридание.
Падат от него небета, щом сладко заспи
върху длани от себеобожание.
Вали мечти сърцето, когато обича. ...
Червено, синьо, жълто, виолетово -
върти се все по-бързо въртележката;
изпадат радостта, вълшебството,
безгрижието си отива с детството.
Дрънчат синджирите и се завърташ ...
Как бързо времето минава. Неусетно.
Годините се нижат като рими
в стих, избликнал от сърцето
по листа със мастилените думи.
И не съвсем, защото помня колко ...
По измитите улички чисти
крачим смело - все оптимисти!
И ни радва пак стария път,
ще се спрем ли с тебе в онзи кът?
Ето и тук спря да трещи и вали, ...
Ще бъда муза аз за твоя стих,
ще бъда песен, без която няма да заспиваш,
ще бъда сутрин свежия ветрец,
ще бъда и в кафето твое, толкова желано.
Ще бъда твой модел за новата картина, ...
Захвърлям във краката ти перото
и листовете късам със наслада.
Не си ми вдъхновение и радост,
а само безразличие дълбоко.
Не четеш ли вече между редовете? ...
Премазани от хиляди съмнения,
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение ...
Обесиха Васил Иванов - Левски на този ден,
но бесилото пламна с божествен блясък
и оттогава до днес от безвремието непобеден,
той възкръсва в сърцето на млади и стари.
Предадоха го свои, чужди го осъдиха на смърт, ...
В живота прекрасен има специална песен -
за всеки специален човек-уникат,
и намериш ли своята песен,
после по-малко боли...
И вървиш подир нишката-песен, ...