Poetry by contemporary authors
Кутия с форма на сърце 🇧🇬
заключих всички болки и тъги
и пожълтяла снимка с твоето лице,
която някога ти ми подари.
И хиляди измачкани листи, ...
Плачеш ли, Любов? 🇧🇬
Плачеш ли, Любов?
Нима си тъжна?!
Ти, която раняваш сърца?
Ти, която си безмилостно жестока? ...
Да те съблека... 🇧🇬
Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.
Късно е вече да бъда научена,
късно е да използвам преструвките...
Уморих се да бъда облечена! ...
Хора 🇧🇬
Виждам хора в шарките на плочките
и между листата на дърветата;
виждам им лицата и във точките,
бляскащи по тъмно по небетата. ...
Да чакаш 🇧🇬
Закъсняла ли съм, или подраних?
Май навреме се родих,
а дълго, дълго чаках,
та и закъснях затуй... ...
* * * 🇧🇬
буквите като мираж;
думите са кладенци сухи,
а стиховете - оазис сред дюните...
Накъдето ме отвее вятърът 🇧🇬
Под слънцето растящо, обляно в светлина.
На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.
Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света. ...
Събуди се 🇧🇬
Мълчи и търпи - хомота му е наложен.
Хайде, хора, събудете се - да се обединим.
Бъдещето сме ний, а младите хора само спим.
Обедини се, народе, стига мрънка. ...
Някой ден 🇧🇬
Изгарящата нежност в очите ти,
по-гореща от пламъците на страстта,
тя е виновницата за белезите по врата ми,
онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта. ...
Oт ръцете ù капе отрова 🇧🇬
която банално е сладка,
и в своите розови устни
държи острие със опашка.
И нямо, и кухо я гледат, ...
Когато сме в окови стегнати 🇧🇬
дори и светът да не ни обича.
Когато сме в окови стегнати,
нека плътта само говори.
И нека не сънуваме самотни, ...
Той (посветено) 🇧🇬
и не чуваше сутрин - песента на деня,
но в сърцето си топло - под самотните струни
бе събрал със усмивка - обичта на света.
Той пристигаше късно - със надежда в очите ...
Сън 🇧🇬
Отново бяхме заедно.
Казах ти, че те обичам
и всичко си беше по старому.
Как хубаво бе да те прегръщам! ...
Тръбите 🇧🇬
> и тихи пазви тиха нощ разгръща
> да приласкае скръбни и нещастни."
>
>> Димчо Дебелянов ...
Преоткрих те 🇧🇬
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша. ...
Котешко с ориз 🇧🇬
дишаш във врата ми,
грабнах метлата -
хвръкна ти главата.
Направих ти мръсно - ...
Въпрос 🇧🇬
несъвместимите неща?
Слънцето снега обича.
И от любовта им,
изгарящо страстна, ...
Не те излъгах! 🇧🇬
там, дето свършва любовта ни само наша.
Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши
от вятър силен и от буря хладна, страшна.
"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка ...
Пролетно небе 🇧🇬
С любопитство гледам небето.
Сега то е с облаци черни.
Очаквам доброто, което
обеща ми, ако сме верни. ...
Казано 🇧🇬
Разбит на хиляди парчета,
пак събирам себе си отново.
Страхове превземат ме изцяло,
не, че не мога да любя твоето тяло. ...