Poetry by contemporary authors
Прашинки 🇧🇬
Посветено на моите ангели
Но и прашинките умеят да прегръщат.
И те обичат с ангелски сърца.
И нищо, че крилете си превръщат ...
Старият бележник 🇧🇬
Последната ми страница – бе първа...
И продължавах – все така на чисто.
А бъдещите дни... те бяха мъртви...
В бележника ми страниците свършват! ...
На върха на устните... 🇧🇬
Усмивката във погледа ми пали
ръцете ти - студени дълбини,
походката ми сякаш те изгаря -
замислено ме следваш ти... ...
Разпалих клада 🇧🇬
Сънувана, мираж ли бях за теб.
Изплакана любов неизживяна,
завихри чувства в блян-водовъртеж.
Открит, великодушен и по царски ...
Искам те сега 🇧🇬
Ти си сгушена в мен - като утринен вятър в топола
и разлистваш смутено душата ми - клон подир клон
и по мислите слизаш дълбоко, дълбоко - надолу
и във птиче гнездо - там отляво - намираш подслон. ...
Твоят собствен Исус 🇧🇬
ти си буря могъща;
през потоци от кал,
през дъжда - ме прегръщаш,
но живееш отвън - ...
Скръб бездомна 🇧🇬
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."
Димчо Дебелянов ...
""" (хайку) 🇧🇬
бяло кокиче -
бяла сълза
бели стъпки в снега
14.01.2011 год.
Непроцедурно питане 🇧🇬
Присипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...
Денят е нацъфтял като мушкато 🇧🇬
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.
Ленива съм да бъбря на вълните, ...
Посоките на взора ми 🇧🇬
посоките са станали
проблясъци,
които от илюзии
издигнали са храм, ...
На сбогуване 🇧🇬
Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията, ...
Върху бодлите на времето 🇧🇬
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад, ...
Разговор с починалия съпруг 🇧🇬
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота безпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота. ...
Молба 🇧🇬
да засея стръкче Надежда.
Обещавам - с красив благослов,
Самотата ми ще го отглежда.
Има време за малко Тъга, ...
По пътя към смъртта 🇧🇬
на тринайдесетте луни.
Вярвайки, че вече път няма,
че тук ще гнием ний!
Чак тогаз аз ще ти призная, ...
Изпепеление 🇧🇬
Усещаш ли? Сърцето ти потрепва,
когато споменът за нея
превземе мисълта ти трезва
и спираш ти за миг да се владееш. ...