Poetry by contemporary authors
Далечни светове 🇧🇬
Защо ли мислите ни непрестанно
неистово щурмуват крепостта,
в която недостъпни си остават,
поне за нас, потайностите на света? ...
Дойдох, за да си тръгна 🇧🇬
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна. ...
Следи 🇧🇬
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош ...
Късно щастие 🇧🇬
Дъждове да посипят в косите ни злато изстрадано...
В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра
с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...
Морни клони да тегнат до болка от жадни мъгли. ...
Като теб, като мен 🇧🇬
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце. ...
Няма те... 🇧🇬
Няма те... Пусто е без теб!
Няма го щастливия ден,
няма ги думите скъпи за мен!
Слънцето не се усмихва вече, ...
Дъга 🇧🇬
но това е, защото съм дъга:
по природа - цветна,
по съдба - след дъжд.
Идва слънчев ден. ...
Голгота 🇧🇬
когато в мига уединение,
ще зърна къс небе над мен
да пламне в съжаление...
Под сняг и вятър съм готов ...
Цар 🇧🇬
АЗ НЕ ЗНАМ!
Ще гледам в тъмнината...
Ще говоря с тишината...
Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата. ...
Огън и вода 🇧🇬
смята се за неразумно.
Към него ако се затича,
пречи му докрай да лумне.
И той, дори да я харесва, ...
Двуделно... 🇧🇬
(... вещаеха зло тези ветрове...)
Бездомна утрин -
снегът затрупа прага.
Танцувам с вълци! ...
Прозрачен 🇧🇬
от лъскави обвивки изтъкан.
Мечтаеш ниско – безболезнено,
във живота нямаш капка свян.
Живота търсиш жадно, ...
В нощта 🇧🇬
Навън е нощ! И някакво вълшебство
отчупва си парченца от света,
потапя ги във злато и с блаженство
ги връща пак по техните места. ...
Егоистка 🇧🇬
- Стоп-кадър.
Драмата завършва ей така.
Ами живите?
- Те нека страдат. ...
След мен 🇧🇬
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...
Огнище 🇧🇬
Сред къщи-палати е малката къща,
в която мил спомен несетно ме връща.
Пристъпвам с походка и тиха, и плаха
към хората скъпи, към родната стряха. ...