Дори когато се извие буря
и зли вълни те връхлетят,
върви уверен, в стъпките да чуя
как чистиш тръните от своя път,
как камъни хрущят под твойта тежест, ...
Премина пролетта и знойното ми лято...
Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.
За кратко ти дойде във есенния залез
и бяла обич бе в прииждащата зима.
Когато вечерта се ражда в белоснежност, ...
Истина ли е?
Изгубих се в нереалното пространство на мрежата,
вярвайки, че си най-ярката реалност в небето ми.
Не зная даже как да те определя.
Какво явление си ти? ...
Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгревът ще започне пак да съхне,
а залезът ще загуби малко от прекрасността.
Когато прегърнат се радост и болка ...
Когато за първи път те зърнах,
ти в менe не запали любовта,
но после имах шанс да те прегърна
и стана ти за мен света.
Помислих си, че само си играеш ...
Сега на вашето внимание са следващите -18-ти по ред акварелни капки...
Картината е отново от поредицата чудесни акварели на Уйлям Хайенраетс.Невероятен майстор!
Б.
Тих шепот…
Как копринено ...
Нахлуват чужди погледи в деня ми.
И дълго нежадували очи
привнасят недотам кристални мисли,
объркали лъжата си с мечти.
Стремежи жалки, евтини и скучни ...
Стискам връзка ключòве по стръмното. И си мъкна врата – да отключа
своя шанс – кръст да бъда разпъната. Преродена завинаги в куче.
И се тýля, подвластна на сянката. Появявам се бяла и лоша,
по- внезапна от смях. Пепелянка, с елегантно съблечена кожа.
Ще ме мернеш по пътя нагоре. Или виж, простосмърт ...
Защо ми подари света и след това от него си отиде.
А той е толкова голям, че самотата ме убива.
Заричах се, че няма да повярвам, отново на онази вещица - Любов.
Облекла голото си тяло с иглики и метличина.
Къде отнесе сините ми утрини и всички маргаритени целувки. ...
Любов ли бе щом само аз обичах,
любов ли бе щом само мене ме боля,
любов ли бе сега те питам щом не изплака и една сълза.
Приятелство ли беше аз незная,
приятелство ли бе щом лъга в моите очи, ...
Със себе си да можех да те взема
Слънчев лъч, изпратен от небето,
проблесна в косите ти от мед,
спусна се край устните ти, ето -
продължава все напред. ...
... която ми постла легло... (Р. Бърнс)
В живота ми нерядко е било
да се защурам нейде в необята,
но тази, дето ми постла легло
и слънчев лъч през рамото ми мята... ...
Един приятел страдаше...
Един приятел плачеше до мен...
Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...
Един приятел, когото късно, може би, открих...
При един приятел днес нозе присвих... ...
Де да можех с лека ръка
да махна небрежно на всичко
без да ми пука. Просто така.
... Едва ли подобен портрет ми прилича.
Де да можех като много мъже ...
Понякога, когато съм сама
и искам да съм някъде до тебе,
измислям си, че мога да летя
и да открия начин да си с мене.
Понякога превръщам се в звезда ...