Poetry by contemporary authors
Песента на вятъра 🇧🇬
пее в комина ми песен,
която и вълците слушат,
а тя... може би е за мене...
Но аз не разбирам ...
"Ние, врабчетата" 🇧🇬
по Йордан Радичков
Моля за извинение, че използвах това известно
заглавие, но то ми даде импулс
Пише ми се за врабчето, ...
Ела, любими! / Акростих 🇧🇬
Ангел мой, ела и нежно прегърни ме!
Силно, всеотдайно, знаеш, те обичам.
Твоя съм навеки, на тебе се обричам.
Любов си ти красива, за мене отредена. ...
Буря 🇧🇬
Сдрачи се рязко. Притъмня.
Излезе вятър на въздишки.
Смесѝха се небе, земя.
Духът природен се отприщи. ...
Писанчо ученик 🇧🇬
Хей, Писанчо,
я поспри!
Кротко, мирно
застани! ...
Илюзия 🇧🇬
тъй жарещо нашепваща любов.
Така ще те запомня, непленена,
все тичаща след нечий зов.
Сам създадох те и сам убих те, ...
Нова дрога 🇧🇬
Слаба ми е бирата.
И ясно е -
от нещичко по-силно
имам нужда. ...
Смъртниците 🇧🇬
които намираха и намират сили да вървят напред, бореха се и продължават
да се борят, макар че е безсмислено.
"И само мисълта, че има смърт,
все още ни помага да живеем." ...
Колко много притежаваш 🇧🇬
си помисли колко голи деца се гушат навън в студа.
Когато се прибереш уморен от работа и нямаш приготвена трапеза,
се сети колко хора нямат дори и хляб у дома.
Когато вечер се събудиш припотен от кошмар, ...
Когато любовният плам угасне 🇧🇬
раната е толкова голяма, че
сърцето, разбито на хиляди парчета,
се затваря в ледена клетка
в най-дълбоките и студени ...
Огън и лед 🇧🇬
Аз и ти.
Експлозия.
Сърцето ти
в лед е сковано, ...
Един "реален" миг 🇧🇬
покрито с черни облаци
и с мътни капки дъжд.
Изглеждаше като края...
Сякаш никога вече нямаше ...
Сърце 🇧🇬
Нямаш утеха - тихо!
Нямаш любов!
Чисто е небето, но слънцето не грей.
Бяло е морето, но е застинало в лед. ...
Самодива 🇧🇬
с ръцете си прегръщам пролетта...
Краката ми не стъпват по земята -
танцувам ... Самодива с теб сега.
И моля мрака тихо да приседне ...