До последния ми стих...
Сънувам те, сънуваш ме и ти -
във орбитите на мечтите се стопявам,
валят от обич пламнали искри -
със сълзи ги изпепелявам... ...
Усмихвам се, дори отвътре да умирам.
Усмихвам се, дори когато ме боли.
Усмихвам се, дори и сълзи да напират.
Усмихвам се на миналите дни.
Усмихвам се, дори когато падам. ...
Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно.
До вчера била приятелска обич голяма.
Изминало е време... А сякаш бе много отдавна.
Всеотдайна, красива и истинска.
Какво от нея ми остана? ...
По улиците на живота ти вървя
и срещам сивите олющени стени -
разбити в алкохол и грях сърца,
изгубените ти на вятъра мечти.
Пак тропаш, просякът на суета, ...
Отрова си, любими, а аз съм наркоман
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив ...
Ти ли си това, или моята мечта?
Сънувам реалност, а може би сънувам в реалността.
Всичко си ми Ти и от това ме боли...
Какво?
Искаш от мен да плача, да ридая, да крещя, ...
Уморих се да ме боли
Болката загнездила се е в окото ми,
приела формата на неизлята сълза
и не иска да излезе - сили няма вече
и гложди ми в погледа като треска. ...
Седнахме вечерта късно в леглото.
Мръсно се гледахме дружки две.
Първо разгрявка далечна,
през пластове плат направена,
после пак отново, ала голи-голенички. ...
Във раните ми - сол сълзяща пари,
и болката върти нощта със ден -
да, грешен съм, но в твойта катедрала
аз вяра скътах - сякаш прероден...
Пристъпих тихо в храма на мечтите ...
Стихиите пред тебе се прекланят,
изгрява Слънцето за тебе всеки ден,
косите ти в прическа Вятърът оформя,
Дъждът разхлажда нежното ти тяло.
Луната е сестра обична твоя, ...
Търси ме сега - когато не съм близка,
търси ме във всяка следваща жена,
частици от мен във всяка намирай,
сглоби си пъзела на любовта.
Търси ме в плътта на непозната, ...
Пролет весела с капчука чука:
- Ставайте, дечица, аз съм тука!
Кой очички още свива,
през главичка с юрганче се завива?
Бързо скачайте, че вече Минка ...
В очите ти има тъга, а в моите болка и страх.
Проля ти за мене сълза,
за тебе море аз пролях.
В сърцето ти ти има любов, а в моето - празна кутия.
Покажи на какво си готов ...
Не знаех, че да имам теб е грях,
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог – свещени пирамиди.
Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс ...
Близостта ти на вълни ме люлей,
като лодка във бурно море.
До гръдта ми сърцето ти пей
и пулсираща ме отнася нагоре...
във висините трептя, като струна ...
Обичах те без капка съжаление, какво ли мога още да ти дам,
освен единственото ми съмнение дали ще мога да живея сам,
дали ще мога друга да обичам, тъй както те обичах само,
дали ще мога на другата да дам другарското си мъжко рамо,
или отново ще я наранявам, откривайки недостатъците ù човешки, ...
Облегни,
облегни се на моето детство.
Прегърнало минало в рани заровено.
Да, така с мен се случва болезнено често –
от своята болка на съд съм положена. ...
Отивам някъде, но всъщност накъде?
Там, дето, зная, никой мен не чака -
преплитат се хиляда светове,
очакващи хиляда тъжни влака.
Пристигам пак на таз' позната гара, ...