И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки ...
Не казвай, че е късно за любов!
Не говори за отлетяла младост!
В този свят - и грешен, и суров -
любовта е светлина и радост.
Не казвай, че е късно за любов! ...
Какво си мислиш! Ето пак говориш глупости
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения. ...
От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни ...
Посвещавам тези редове на всички наши майки!
".................
В такива дни аз, плахото селяче,
поисках за гимназия пари..."
(Писмо до мама, Е. Димитров) ...
Една сълза от тишината ме изтръгна
Едни очи ме гледаха с любов
И толкова забравени неща ми върнаха
Разбрах че не цар съм бил а роб
Поисках да ми бъдеш сянка ...
Има сънища, които може би са безопасни, само докато
са в спящото съзнание...
Още ли сънуваш как вземаш ръката ми
над маса в полупразно кафе,
как хвърляме притиснати погледи ...
Не ме търси около себе си, аз съм вътре в теб...
Аз не ти готвя любимото ястие,
не шепна ласки в ухото ти,
не обещавам безоблачно щастие,
но съм твоята вяра в доброто. ...
Пуста черно-бяла картина -
душата ми е хем огън, хем е зима...
пламъците на яроста изгарят я,
а ледовете на самотата довършват я!
Души ме, изгаря, не си отива, ...
Честита Нова година
Всяка година си пожелавам по нещо,
нещо, което във времето напред
ме кара да мога, съвсем по човешки
да кажа - искам да бъда човек... ...
Може ли да бъда там,
където сбъдват се мечти!
Свойте искам аз на теб да споделя,
ела при мен, защото времето върви, а животът кратък е, нали?
Искам аз света да променя! ...
По-добре...!
По-добре раните със сол посоли,
отколкото да си с нея пред моите очи!
По-добре очите ми ги избоди,
за да не виждам как нежно ù се усмихваш! ...
В стаята светеше ярко,
чуваше се звукът на тишината,
която столът обхващаше безсрамно,
а наоколо въртяха се безкрайно
песен и стих, танц и вихрушка. ...