"В Сахара вятърът става сутрин със слънцето
и заспива с неговото залязване."
арабска поговорка
Небето облече медно-червената си рокля,
обърна гръб на Земята и тя посърна. ...
Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...",
се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година,
пет години преди началото на големите надежди.
О, време на измислени величия!
О, тихо време на неосъзнати, ...
Любов, заключена между четири стени,
а сърцето дращи и проклина болката зловеща.
Любов, преплела се между влюбени очи,
а душата бяга и изгаря в жар гореща.
Любов, приела своята съдба за наказание, ...
Аз не търсех вярност, нито нежност,
само кратко развлечение.
Връзките отминавах с небрежност
и търсех само забавление...
Аз не търсех нечия подкрепа, ...
Ако можех да се видя през детските очи сега,
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...
Приближи се още. Да те видя.
Мисля, че съзирам диамант.
Или бисер в наранена мида.
Или... мен? (Във женски вариант?)
Дай си пръстите. Да ги докосна. ...
Аз някак закъснях и да те срещна -
навярно ти на този ъгъл си ме чакал,
навярно си ми носел даже цвете,
навярно плахо си пристъпвал в мрака.
А аз... По пътища без име все се лутах ...
"Приличат си!" - ми казват, не отричам -
"Имат тук-таме обща черта!".
Ще лъжа себе си и тебе ще обичам,
виновен си, че мамя любовта!
Той има твоите очи, ръце ...
Внезапно заприлича на любов
мъглата върху лявото му рамо.
Преди да ме прегърне, бе готов
да си отиде или да измами...
Но в себе си привлече ме насън. ...
В цъфналия лен
Всички искат да се любят в цъфналата ръж.
Ала аз – като най-влюбен и най-нежен мъж,
искам моята любима да се люби с мен,
в синьо ложе от коприна – в цъфналия лен! ...
Казват, че дъждът скрива сълзите,
добре прикрива болката в очите.
А измива ли тъгата от лицето
и лекува ли самотата на сърцето?
Ще изтрие ли спомените за теб сега ...
Трева
Видях те - бе нощ, тихомълком нагазих,
пулсираш, усетих, под боси крака,
неканен съм гост аз във твоя оазис,
не бой се, не ще да повдигна косa. ...
Боже, колко простотия Как да направя сандвичи с хайвер,
трови нашия живот!... показва ми в шоуто блондинка,
Как от нея да се скрия, а после с ватман и сомелиер
да не стана пълен идиот? говори за изкуството на Глинка.
Нямам връзки, нямам име, Ден рожден празнувам скоро, ...
Любовта на Али и Ноа
Само в книга описана бе тя,
но бе истинска като сребристата Луна.
Една любов неописуемо красива,
неостаряваща и винаги игрива. ...
на Хари, post factum
Порастваме, порастваме без време.
Порастваме, макар че не го искаме,
със дъждовете страшно ненавременни
и с парещите в гърлото ни писъци, ...
Помниш ли мрачната есен, мътния тягостен дъжд?
Помниш ли тъжната песен, с капки изпяна веднъж?
Помниш ли тясната стая, тиха, безмълвна в нощта?
Помниш ли каната с чая как непохватно разля?
Помниш ли тежките стъпки, тихо потропващи вън? ...