Poetry by contemporary authors
Ако от мен изчезнеш 🇧🇬
в гърдите ми ще зейнат люти рани и зима посред лято ще настане,
цвета да брули - плод невързал - още в градината на мойте бели нощи.
Ако изчезнеш, слънцето ще падне на спомена в обятията хладни,
където ще почиват вкаменени усмивките - тр ...
Излишна 🇧🇬
не задавай мъчните въпроси!
От ръцете ти лесно се изпада -
знам! И много даже, знай, ми коства,
да съм толкова слаба, смирена... ...
Не е срамно... 🇧🇬
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...
Гняв 🇧🇬
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира, ...
И когато решиш да разтвориш дланта си... 🇧🇬
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч ...
През времето 🇧🇬
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното.
Денем слънцето без теб се е скрило ...
Ти си 🇧🇬
За късната любов да поговорим 🇧🇬
за тази - не познала свежестта
на първите целувки неуморни,
маршрутите към хиляди места...
На клетвите и парещите драми ...
* * * 🇧🇬
Очи - на малко дете...
Какъв свят!
Здравей, Любов 🇧🇬
не сме се срещали със тебе.
Защо дойде?
При последната ни среща
малко ли отне от мене? ...
Дъжд 🇧🇬
прозорците блъска със ярост дъждът!
И дави ни вярата, заля сетивата,
щом всички в нощта дълбоко заспят!
Тъмнината сега със нож се разсича, ...
Мъдрецът на Дъбовете 🇧🇬
достолепно живота във фреска изваял.
В ръцете със жезъл, променящ съдбите,
със златни камбанки пречистващ духа.
До него пристъпва Бриджит безмълвно, ...
*** 🇧🇬
със поглед, зареян в безкрая,
да мълчиш посред нашата есен,
да мечтаеш за лято сред рая.
Аз те помня безумно унесен ...
Понякога 🇧🇬
Понякога те виждам във съня си
усмихваш ми се нежно и смутено
отново чувам думите – гласа ти
сърцето ми пак бие учестено... ...
Жените 🇧🇬
са красиви, по един или друг начин.
Винаги има нещо
във всяка една от вас.
Усмивка, характерна черта, тайна. ...
Хаотичен пъзел 🇧🇬
материята,
щом губи смисъл,
слeд като угасне –
превърнала се в прах, ...
Носталгия 🇧🇬
и топла, мека беше вечерта;
отнякъде долиташе мелодия
и тихо падаше нощта.
Навяваше потискана носталгия, ...
Всичките ми дни и нощи (по Ивайло Вълчев) 🇧🇬
(по Ивайло Вълчев)
Някой в съня ми от теб ме пропъжда,
лягам си твоя, събуждам се чужда.
Ясно е на всички, това е, защото ...
Тежи светът 🇧🇬
Настръхнала тревата
трепти под пръстите
на първата слана.
Да може ...