Вълча обич
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам. ...
Има ли значение кога ще се родиш?
Има ли значение кога ще умреш?
Има ли значение кога ще говориш?
Има ли значение кога ще мълчиш?
Повторението обезсмисля ...
Ще вечерям звездите, в небесна погача разпръснати,
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите, ...
Любовта ми, като бяла фея
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка, ...
Обречена на самота...
ще скитам по черните пътища сам-сама...
Няма да разбивам вече куп сърца...
и няма да бягам при поредния...
Искам отдалече да го гледам... ...
Затварям очи и броя до девет,
а когато ги отворя, ти ще си пред мен.
Такъв, какъвто те измислих в неделя
в спрялото време на пустия ден.
Тогава обещах да те обичам, ...
Камбана бие някъде високо,
очи притворих и поех си дъх.
До прозореца изтичах и бързо го отворих,
а слънцето погали нежната ми плът.
Някъде в далечината чайки пеят, ...
В началото на лятото съм пълна с красота...
И чакам да изчезне тази празнота,
да почувствам цялата си свобода...
И опитвам да изровя душата си
(почти хванала паяжина) ...
Като есенен лист се отрони нощта
и полегна на мокрите плочи.
А градът се обърна насън настрана,
промърмори и лига проточи.
И една по една, недоспали звезди ...
Бях като зората, бях като тревата,
Бях като росата, бях като цветята.
Бях като небето – чисто, непокорно.
Бях като детето, дето тича волно.
Бях като морето бурно и красиво. ...
Един човек срещу мен стоеше.
Седнах, заговорих го със страх,
попитах го защо сам седеше,
а той ми подаде шепа, пълна с прах.
Започна да говори с неговото сърце, ...
Може да вярваш, но аз не съм ангел,
виж крилата ми - черни са...
Бях бяла и добра отдавна,
сега душата ми е само пепел...
Може да вярваш, но аз не съм същата, ...
Не вдишваш от чайките сол. Само крясък,
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране, ...