Младежът, в когото се влюбих...
оказа се истинско бедствие.
И не ме е яд, че понякога ме изнервя,
яд ме е, защото предизвиква в мен
емоционално нашествие. ...
Този град, ти е чужд – като нова постеля,
Тя не вплита в косите си - както преди,
нежен цвят от липи и не дъхват на люляк,
плитки, думите в някакъв офлайн режим!
И защото - и днес, там, под бялата риза, ...
Уморих се да играя Жулиета,
разширени вени от балконите получих,
в полунощ с въздишка свалям си корсета,
пак с Ромео нещо спешно се е случило.
Писна ми да бъда Жулиета, ...
Ти никога не си ми късал цвете
и никога очите ми не си целувал,
дори не си държал ръцете ми,
не си ме милвал, не си ме и сънувал.
Ти никога при мен не си се връщал, ...
Никой Твоя път не е изстрадал,
като Теб докрай не е вървял –
борил си се, докато си падал,
и възкръснал, след като умрял !
Затова един-единствен Ти си ...
Обещах си да не създавам невъзможно бъдеще...
Не настоявай да бъда част от живота ти,
защото не вярвам да е задълго.
Аз съм човек на крайностите -
не те искам, щом не мога да те имам напълно. ...
Не изпивай последните глътки от старото вино.
Нека с теб ги запазим за други, добри времена.
От тревоги и бури животът ни бързо изстина
и попари душите ни тънка сребриста слана.
Невъзможното щастие, скрито в гори тилилейски, ...
Написано през 2002 г., в момент на отчаяние -
в тринадесетата година след началото на прехода и на големите надежди.
Трябва да си
страшно упорит,
кожата ти да е ...
Любовта ни е книга написана,
изхабени кориците нейни,
таз история, тъй пренаписвана,
пак е болка за теб и за мене.
... Препрелиствани нейните страници, ...