Затвориха я... Сякаш птица в клетка.
Не я попитаха дали така ще е щастлива.
Провесиха над нея няколко опушени тавани
вместо небета... ако реши да литне...
Просто да се срутят, ...
Догонвам вятъра по прашни улици.
Грехът в очите ми е тел бодлива.
Сълзите тъй желано бедствие,
защото болката довежда до безчувствие.
С пресъхнала уста поглъщам дните си. ...
Не те намерих преди сто години.
Ръцете ми премръзнаха от ровене
в камари от лъжи и пустословия.
Пустинно-кактусово трънени дихания
запридаха кълба от празни мисли. ...
Не, не ме гледай така обречено.
Не ми пропуквай небето с очи.
Не ми рецитирай чужди изречености.
Не ми обяснявай какво в мен блести.
Недей да ми взривяваш тишината ...
Гърдите ми се давят в стонове обрулени,
сълзите ми ронливи задушават като прах,
отвътре оцветих се в синьо - от студуване,
сърцето под леглото дяна се от страх.
Ръцете - от въпроси прашни оковани, ...
Мои са всички пътеки, в тях съм се вричал,
тук съм написал куплети и съм обичал,
пътища колко различни, в мен са се вплели,
всичките те си приличат, в нощите спрели.
Струва си, чакам теб, мисля и те желая, ...
Скучен е вятърът, досадни щурците,
изгревът е недоспало момче,
а залезът, клюкарка, която занича
зад хълма и обсъжда нещо...
Сиво е небето с мрачни облаци, ...
Един разбит живот, една изгубена надежда,
Две разплакани очи и безброй угаснали копнежи.
Това съм аз, ограбена и омерзена,
Това е любовта – несподелена.
Лъгана жестоко от идола в любовта, ...
Безвкусни дни с подправки от градушки -
почукват каменни сърца по прозорците на душата ми,
затварям вратата и паля цигарата - илюзия..
Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата...
Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си... ...
Знам, не обичаш, когато ръмя
и женското в мен лъкатуши.
Светът ми изтича... И искам да спре.
И тихо във теб да се сгуша.
А там ми се иска, от въздуха твой ...
Сама съм...
Потапям се в мъгла от чувства,
в сълзи и смях залива се брегът.
Танцуват лудо нощни пеперуди...
Или пък здрачът губи се в контура сляп. ...
В очакване за дъжд от добро
Копнеж зад мъглата да има надежда,
различна от болката в наш'те души.
в стремежа за среща с добрата одежда...
Проклинам съдбата!!! Сърцето боли.
Обърках всичко най-накрая -
стоиш пред мен обиден и мълчиш.
Не исках, мили, да те паря...
А просто... от любов да изгориш...
Обърках. Винаги го правя! ...