Дъждът ръми, Земята ожадняла,
цветче заплита в свилени коси,
изпратила поредната си младост,
се взира пак в звездите и брои!
И лятото е вече сладък спомен, ...
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-1160873
Не буди сомнамбула у мен!
Два прозореца имам - отворени.
Не ме питай защо! Няма отговор -
непроходил умря - от прохождане. ...
Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна! ...
Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
Потопи ме дълбоко в сърцето си,
удави ме със твойта любов,
но закрий със длани лицето си,
не откликвай на страшния зов.
Във очите ти виждам аз ангели, ...
Mъртъв съм...
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен. ...
Ето го самотното дърво на хълма –
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара, ...
Моля морето...
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен. ...
Далече съм от теб, но огънят във мен ще запрепуска
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...
Тя, нашата, сред трудности отмина
във битката за щастие и мир.
Оглеждам се - останахме малцина
обрулени мъже, за най-подир.
И днес, когато с времето се свличам ...
Обичам те, това не е ли ясно?
Обичам те, това е тъй прекрасно!
Обичам те, любимо ми момиче,
обичам те, защото ме обичаш...
Желая те, това е много страстно, ...
Във клетката на своята категоричност
разпъвам думи, мисли и поверия,
дори жаравата угасва под нозете ми,
от силната ми обич стресната.
Дъждът запалва свещи по дърветата, ...
- Защо унило гледаш всеки път,
когато тръгваш към земята?
Защо не чувствам напоследък
от теб да блика с радост светлината?
- Нима не виждаш как човек ...
Безвремие по новолуние
По новолуние откъснах сребърна звезда.
В тъма среднощна самодивски танц танцувах,
облечена в мъгла и тайни.
Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе. ...
Китарата, в калъфа си
облечена, изправена в ъгъла
стои. Простряна като птица,
в смърт обречена, мълчи самотницата
и мълчи. Помилвам я и страстно разсъбличам. ...
Как преглътна ме, как ме забрави?
Как научи сърцето си безлюбовно да бий?
Как в ледове си превърнал онези жарави?
Научи ме! И те моля, от мене не крий!
Казваш, че и във теб е боляло, кървяло ...
И... тайничко край тебе ще посядам,
не ще те будя, знам, че уморен си.
Сънят ми някъде отново бяга,
нощта ми се превръща във повеля...
Край мене мястото ти все е хладно, ...