„Не един писател си внушава,
че е накарал своя читател да мисли,
щом го е принудил да се изпоти.”
Антоан дьо Риварол /1753-1801 г./-
френски журналист и писател ...
Сълзата...
Тя е нещо чисто, невинно, но невинаги добре разбрано.
Всеки я тълкува по различен начин.
Но точно тази сълза беше от едно счупено сърце,
от ноктите на предателството на кървави ресни раздрано, ...
Обичам да събличам дрехите ти през кожата,
през душата ти и през Вселената,
в която се пречупваш в другия край на огледало -
закачило се нарочно между пръстите ти някъде пак там,
където конецът се е оплел във възел и без байпас - ...
Taка те вдишах със сърцето,
напълних камерите от любов със теб,
в предсърдията влях от дишането
на щастието си в моя словоред.
Дълбоко те задържах в себе си. ...
Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,
но днес се сбогувам с теб... някак насила,
като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.
Сплела в кок непринуден косите от свила
тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш, ...
Жадувах за целувките ù.
Какъв ли щеше да е вкусът им?
Ако само докоснеше ръцете ми,
потръпвах цялата, дори сърцето ми.
Все едно морето докосваше пясъка, ...
А здрачината, гребнала подквас
от нощите - плътнее, става гъста...
Звънците на прииждащи стада,
със медовина тъмното наръсват.
Разнася се гласът на свят покой - ...
Ако ще казваш нещо, нека бъде истина.
Комплименти всеки ми е правил.
Когато аз говоря, ти говоря искрено.
И ти ми говори така, разбра ли.
Не казвай, че са хубави очите ми, ...
Тя е всичко, което очите ти виждат,
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете, ...
Безцветна тишина и миг виновност
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища, ...
Намерих котаче с тънко мустаче,
самичко на двора стои,
погледна копнежно, измяука ми нежно,
с опашка дори поздрави.
"Ела" му пошушнах и после го гушнах, ...
Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.
Тъгата постепенно изгасна, ...
Казвайки ти, че те обичам изпивам стах - а ти?!
Може да го казваш милион пъти, но аз се стахувам.
Питаш ме, защо не ти вярвам. Страх ме е, че са лъжи
и ако отговорът е – Да! - как после да се лекувам!
Сега ме боли, че три дни не съм чула гласа ти, ...
От тия, на които без остатък се раздадох,
дори прашинка не получих...
Не хлипай, дух у мен, не смей!
В сърце бездомно ти, тъга, не пей!
Макар че те със думи и дела ме газиха, ...
Любовта е като майска роза.
Разцъфва и с времето нараства.
Достойна е за стихове и проза,
дори когато започне да угасва.
Тя носи болка и страдание, ...
Добри ми съседе
Седя и си мисля, съседе доверен,
че въпреки туй, че е халът ни черен,
предвид и това, че животът е кратък,
пък аз съм отсам, а ти си оттатък, ...