Poetry by contemporary authors
Приятелка?! 🇧🇬
от него - да, но ти...
защо ти трябваше да ми го причиняваш?
Свикнах заради него всеки ден да ме боли,
но твоето с това не се сравнява! ...
Сам реши от този свят да си отидеш 🇧🇬
и никой не разбра какво на душата ти тежи,
не помисли колко много ще ни липсваш
и знам, съжаляваш за всички наши пролети сълзи.
Защо се скри и на живота си посегна, ...
Какво пък... 🇧🇬
Ела на тревата.
Да седнем за малко
във тая зелена омая.
Болят сетивата ...
Без милост за приятелите стари 🇧🇬
***
По здрач извая парцаливия си враг
и с ноктите орлови заора в небето...
С прокажен крясък срина птиците по мрак: ...
18+ Желание 🇧🇬
безупречно, строго,
нежно обгръща моето -
порочно и страстно,
ухаещо и тръпнещо за ласки. ...
Честит Равнодушен Ден 🇧🇬
"Пада лист от календара"... (бррр)
приближава, приближава мъдростта.
Ставаш със година, ъъъ, по-стара -
не унивай, подмладява ли те глупостта. ...
Ненаказан стих 🇧🇬
отекващо небе се всмуква,
опиши ми битието, в което те откраднах,
обрисувай сянката с брокат,
мъртъв свят, отровен, земен, прелест ...
От негово име 🇧🇬
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,
бетонното, силното, твърдото.
Красива и нежна била за мнозина, ...
Събуждане 🇧🇬
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...
Мълчание 🇧🇬
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...
Ще намразиш човекa от стиховете ми 🇧🇬
от моите стихове, мили.
Не си ти. Не е и Той.
Само аз съм. Това стига ли?
А аз съм толкоз измислена, ...
Лятото... 🇧🇬
лениво се изтяга край брега.
Лятото полека си отива...
и пропълзява есенна тъга.
Просветват раковините свенливо. ...
Преди да скоча… 🇧🇬
„Светът е оцелял, защото се е смял!”
-…какъвто днес познаваме го ние?!
Рискувам пак да сътворя скандал,
но демагогия в това се крие. ...
Ездачът на комети 🇧🇬
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...
Аз и ти 🇧🇬
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше ...
На бившия 🇧🇬
назад един път се обърна
и то, за да се убедиш, че вече
наистина от тебе съм далече.
Обърна гръб на всяка болка, ...