Poetry by contemporary authors
На сина ми II 🇧🇬
Просто така, изведнъж,
ще погалиш бездомно куче
във внезапно проливен дъжд.
Ще нахраниш измръзнал просяк, ...
* * * 🇧🇬
и на 15 днеска става тя!
Честит да е рожденият ù ден,
с много поздрави от мен!
Толкова много я обичам ...
Петстотин лета 🇧🇬
защото превърнах дните в години.
И навярно съм искала петстотин лета
да се върна назад и обратно премина.
Вече толкова стара съм аз, ...
Измамена или...? 🇧🇬
подритната във ъгъла. Върху кашона...
Очите тъмни бяха полуживи
и просеха любов? Като икона
поставена пред моя храм. Приех я. ...
Потърсих птици сред небето 🇧🇬
И още - кладенец с вода
потърсих,
хляб и сол в полето ...
Потърсих свят на любовта! ...
Човека в мен да задържа 🇧🇬
неразбраните ми мисли.
Отнесени слова разкриват
всичко върху тези листи.
Четете между тях и там, ...
Кажи ми, моля те! 🇧🇬
аз обичам те, но ти мълчиш.
Криеш сърцето си в заключена кутия -
как да стигна до него, кажи?!
Заедно сме вече почти година - ...
Добре, че се открихме 🇧🇬
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето,
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти. ...
Няма да пиша за разбити сърца 🇧🇬
Мойто е цяло, тупти!
Е, понякога свива се. Какво от това!
Напълно човешко, нали?
И сега ми е някакво... някакво... никакво. ...
Точният човек 🇧🇬
Исках да си ти!
Но няма как...
Понякога така се случва.
Исках да си слънцето във моя мрак, ...
Истини по Томина неделя 🇧🇬
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
На сина ми I 🇧🇬
Преструвам се на мъдра и разумна.
Препрочитам Федерико Гарсия Лорка:
"Умра ли, оставете балкона отворен!"
Да, остави го отворен наистина, ...
Докога 🇧🇬
Докога
ще те гледам омагьосан?
Докога
ще се стремя към теб, ...
Чашата на живота 🇧🇬
@Имай сърце за тази чаша@
@Имай вяра да се възнесеш@
@Вземи от Живия хляб@
@Пий от нетленната Му@ ...
Есен 🇧🇬
в карета, теглена от ветрове.
И, взели сбогом, птиците летят
към непознати топли светове.
Отворила очите, есента ...