Вселенската хармония да ме изпълва цяла
Повява вятърът и с клоните ми маха,
светът усмихва се със слънчеви лъчи
и сноп светулчици във длани се побраха!
Доброто гледа ме през Твоите очи! ...
Широки магистрали – бясна скорост!
Прегърнал всички рискове, летиш.
Превземаш хоризонти и простори...
Това си, всъщност, истинският ти.
Не съм от твоето тесто, но искам ...
Спомен за моя моряк
Есен наближава. Тиха есен, пъстра.
Гларусите галят със криле небето.
Губи слънцето от силата на свойто лустро.
И вече някак тъжно усмихва се морето. ...
С благодарност към авторката на тези 2 страхотни фотографии, които дадоха име и импулс на стиха ми
Оставили във тебе пропасти,
които недоверието издълбава,
въпроси и любови, и жестокости,
позор внезапен и внезапна слава, ...
Кристални капки нежно се отронват
от твоите пресъхнали очи.
Научи се да бъдеш силна,
да плачеш само щом неистово боли.
Излей това, което си държала, ...
(по Марина Ершова2)
Нищо, де, нищо! Болката на капчици ще излезе...
Пак ще цепи Земята посребрелият мъж...
Ако вярваш, и при тебе Господ ще слезе...
Чуваш ли? Капките чукат... Мисли, че е дъжд... ...
Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
Цигулката му, нежна и разплакана,
сърцето ми окъпа във сълзи.
И трепнаха в душата неочаквано
надеждите, крилатите мечти.
Олекна ми! И сякаш се пречисти ...
Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая ...
Да бе пожар – по-ярко бе от огън,
да бе деяние ужасно, непростимо,
да бе симфония от Бах или Бетовен,
да бе с едничко нещо съвместимо.
Да бе предмет, във шепи да го хванеш, ...
Клавиш след клавиш
събличам душата ти
- нека те видя.
Не го очаквах, но се случи - избраха моето хайку сред 5-те най-добри ;). Ако допада и на вас, просто натиснете вдигнатия палец срещу стиха :), без регистрация е... Аз съм radiaciq.:>
Thanks! ...
Събирах думи - късни като есен...
Танцуващи по тънката ми струна
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост...
Събирах думи - грапаво-бодливи... ...
Не си щастлива ти, не си, не си.
А щом е тъй, вината ми е двойна:
това, че своя дух не извисих,
че в теб отгледах птица неспокойна.
А ти в какво намери смисъл висш: ...
А моето „нищо” понякога скиташе,
предрешено беше във смях и любов…
За днеска и утре тъй рядко се питаше -
защо, щом откриваше в теб своя зов?
И същото „нищо” понякога светеше - ...
Попитай ме нощем, когато си близо -
Къде е вратата към моята душа?
Намирай ме и ме докосвай още...
Докато заспивам, докато съм топла...
Докато в надежда горя. ...
Майчице
Майчице, прости, че те обичам.
Защото всичко причинявам ти с любов.
Понякога от тебе се отричам,
а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов. ...