И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...
Говори ми, приятелю.
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...
Разчупвам луната - прясно омесена пита
и ти подавам едната половина.
Влезе в душата ми, без да ме питаш,
разрови жарта и... и си замина.
Зелени дяволи искам насън да ти пратя. ...
Не мога, не искам, не ще и обичам.
Не ми отива да изпадам във екстаз –
косите ми се веят безпричинно
и губя връзка със света.
Не мога, не бива, не ще и обичам. ...
Сякаш някъде загубих всичко,
сякаш, че и ти не съществуваш...
толкова далечен, че дори не те усещам.
Защо по-рано не разбрах колко малко струваш,
а безпътна пропилях години, ...
Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...
Малко момиче, от мрака погълнато ,
държи молив и пише нещо несбъднато.
Съня и реалното в ума ù се сливат.
Защо всички хора със омраза я обливат?
Сълзите в очите ù бавно изстиват, ...
скромен дар за най-красивата жена...
На този ден аз искам да ти кажа,
с най - хубавите думи на света –
намерих Те, вълшебен мой Оазис,
съдба си ти, ветрецът тих, Съня! ...
Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,
като за полет – величието на необятно небе.
Септември с топла усмивка разтваря широко криле, ...
Колко ли му трябва на човек?
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво, ...
Идваш изтупан, с ръб на ръкава -
страхотно глади жена ти.
Безупречно бял, до мене заставаш.
Избягваме среща с познати.
Гледам те тихо - ръцете ти празни, ...
Р А З Х О Д К А
Скитах из небето, забулена в съмнения,
гонех облаците, търсех и мечтите си.
Замерях Слънцето с огризките от обич.
Уцелих го и то изригна някъде в себе си. ...
Имаме държава, а понякога ни се струва,
че тя не съществува!
Имаме митници, а нямаме граници.
Имаме власт, а тя е опорочена и безпредметна.
Имаме закони, а тях ги заобикалят. ...
Къде отидохте, не ви намирам,
изчезнахте безшумно като дим.
И само в следите ви се взирам,
оставихте ми брод непроходим.
Без вас сега завинаги е зима ...
По дланите на залеза се стичам,
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати ...
Препускат сенките като диви коне,
като буен поток, прорязващ скалите.
Слънцето лъска подковите им с криле -
пристига утрото на равноденствие.
Събужда се Кибела за новия живот, ...
Вечеря съм приготвила. На свещи.
Сервирам по престилка. Еротична.
Отсреща ми един комар се блещи.
По бизнес - воайор е. Нищо лично.
Усещам по гърба ми как се впива ...
Такава съм, каквато съм, но само насън...
искаш с мен да си, но не решаваш ти.
Шшшт замълчи, просто замълчи,
затвори очите си и запомни - за мен не съществува любовта.
Ти за мене си една игра. ...
Не спирам да мечтая и в ранната си есен.
Ще ми звучат до края и музика, и песен.
Не мога да забравя мечтата си младежка.
Ще следвам до безкрая съдбата си човешка!
Не искам да унивам за дните преброени! ...
Бъди до мен само тази вечер,
целуни само едното ми око,
седни тихо до мен и ми думай
за светлината, топлотата и за нищото,
но не за онова, черното, а за бялото, дишащото, ...
Ръждясали решетки...
катинар на дървена врата.
Прозорец в рамка на "картина"...
по ъглите и стените пак ръжда.
На закачалката намерих вехтото палто, ...