Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше ...
ОГЛЕДАЛОТО
Пред огледалото старо стоя и се вглеждам -
търся да видя себе си там.
Сякаш очаквам да видя с надежда,
бликнала младост, свежест и плам. ...
Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...
Разбира се, опитах се да бъда ангел,
всички правим своя опит да надвием гравитацията,
една част от нас продадоха ореола си,
другите смело падахме от високо,
макар да няма вече самаряни, ...
Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан, ...
"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...
Скитах се, майко, скитах се в утрото.
Де е росата да намокри нозете ми?
Скитах се, майко, в гората и тъмното
с мокър дървен кръст на раменете си.
Лутах се, майко, в простора, в тъмницата. ...
Здравейте, Бляскави Щастливци!!!
Вий сложихте ръка върху смъртта!
И ний дерзаехме, не бяхме мързеливци.
Безсмъртни сте, на Вас оказа се честта!!!
И в нас трептеше святата мечта ...
По-голям или по-малък - остров да съм
искам и дано стана толкова
гостоприемна за пътешественици,
с жива къща и цвете - вместо прозорци.
По-голям или по-малък - нотен лист да съм ...
Тихо се промъкваше в моите мисли,
а тишината далеч някъде шептеше.
И живеехме без свят, без надежди, без време,
а дъждът, дирижирайки, пак и пак мълчеше.
И гръмотевици, и бури в съзнанието, ...
За тебе братко вдигам пълна чаша
за твойто бъдеще и безоблачна съдба
недей от трудностите лесно да се плашиш
животът ясно го е казал: в тунела винаги навлиза светлина
Не трябва да живееш хранен от отминали неща ...
Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,
слез на земята при мене, поете.
Твоята нощ наизуст я научих - ...
Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...
Вселенската хармония да ме изпълва цяла
Повява вятърът и с клоните ми маха,
светът усмихва се със слънчеви лъчи
и сноп светулчици във длани се побраха!
Доброто гледа ме през Твоите очи! ...