Poetry by contemporary authors
Вкъщи 🇧🇬
Тук небето е осеяно с усмивки,
те в звездите нежно се загръщат;
в небесата звездните извивки
щом пробляснат, в тебе те превръщат. ...
... от пати(л/н)ата на чувствостишията… 🇧🇬
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...
Нафора 🇧🇬
и небесната рана се покрие с корица,
зашумява в бръшляна въздишка потискана
и в запустялата къща оживяват стените.
Там се връща хлебарят и гали тестото, ...
Проклето неведение 🇧🇬
На Н.
Не вярвах, че ще срещна теб
сред безметежна самота,
сред свят, обгърнат с вечен лед, ...
Завързан разум... 🇧🇬
Рошаво желание.
Отвързан спомен.
Ръка за ръка
бъдеще и минало ...
Преди да дойде краят на света... 🇧🇬
и часовникът секундите брои.
От звука на нечия вълшебна лира
сякаш въздухът трепти.
Часовникът не спира да тиктака ...
Циганка ми каза... 🇧🇬
срещна ме случайно уж на пътя.
Каза ми, набързо, без причина
колко много съм била щастлива...
Каза ми, че още ме обичаш. ...
Не знам какво да ти кажа 🇧🇬
Защо не кажеш (нещо) просто,
че ще ни направиш бъдеще,
че (ще) виждаш „не-нарочното”
и лицемерните петна по(д) думите; ...
* * * 🇧🇬
застанала моята стара любов.
Отвори се рана дълбоко в душата.
Защо дошъл си в живота ми нов?
Аз не смятах, че пак ще те срещна. ...
Молитвено 🇧🇬
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...
Самота 🇧🇬
Самотни сме... това ни е съдбата
и сякаш сме със вързани очи
едва усмихваме се даже на децата
не вярваме във техните мечти ...
Невъзможно вълшебство 🇧🇬
С вода от шепи огъня разпалих...
А после посадих една мечта
в пръстта, в която спомена удавих...
Опитах да запея след това - ...
Искам да избягам 🇧🇬
Искам да избягам, но къде ли?
Искам от живота да се скрия!
Да премина в другите предели
и с мирò душата да измия!!! ...
Щом е обич 🇧🇬
моят неземен свят,
здрава скала
или единствена дума,
може би копнежен ...