Каквото си посееш в този живот,
такова очаквай да си береш,
защото няма по-честно от това
да обираш каймака от твоята
постъпка - добра или не добра... ...
Пастелната ми есен си отива,
в косите вече златен дъжд вали
и в нея с тебе бях щастлива
и споделени бяха радостните дни.
Поверието с нежност ни дарява, ...
Мамо, дали вината бе в мен?
Проплаках тихо, някак колебливо,
сякаш знаех, че ще бъда нежелан.
Протегнах се по детски доверчиво,
но не ме погали майчината длан. ...
харесваш ми, защото си естествена,
защото погледът ти излъчва доброта,
защото устните ти са така розови,
харесваш ми, защото си енергична,
защото очите ти винаги са лъчезарни, ...
Преди, когато имах цел в живота,
с надежда свойта майка да спася,
за мъж не бях посягала към огъня,
а как можах за мъж да изгоря.
Не ще повторя тази груба грешка. ...
Кой ни помага да виждаме в черно,
после да ставаме сиви, че сиви?
Кой ни кръщава кое е модерно,
после ни пълни, че пълни с пасиви?
Кой ли ликува от чужди падения, ...
Сред плисъка на градския дъжд
няма нищо, освен локви в сърцата.
Хора, чакащи да премине още веднъж радостта
се измокрят, бродейки по паважа.
Ти ме пита за утрото мое и за това ...
Лятна утрин, целуната от морски бриз
и слънцето с вълните си играе -
люлее се на тях и като в стих
лъчите трепкат, заблестяват,
помамени от сините вълни ...
Люляци
Лилави усмивки в стъклото ми трепкат
и искат да влязат във стаята с смях.
Почукват. Закачат се. Бавно открехват
прозореца. Литва към мен аромат. ...
Когато те няма, небето проплаква,
гърми като къща, взривена с експлозия.
Нечии сенки навън се прокрадват,
светът се затваря в черупка и грозен е.
Первазите трупат години в праха си, ...
Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно, ...
Запомни от мене понеделниците -
в останалите дни не те обичах.
И недей да казваш, че съм ти била единствена,
не съм цветна и радостна, както си мислиш.
От днес за тебе съм вдовицата на непрежалимия любим, ...
Ще дойда във живота ти след време,
когато може би ще бъде вече късно.
На прага ще си спомниш ти за мене,
след години, но пък сякаш същата…
Пред теб синът ти весело ще тича, ...
Пред снимка избеляла, в рамка запрашена,
скрита някъде сред стари вещи на тавана,
стоя притихнал, свил си коленете на земята
и гледам в нищото - аз виждам през стената...
Видях как с теб хвърчило правим като пепруда, ...
В тази кръчма ни блъсна софийският вятър.
Нощта бе навън косите си сплела
и закичила зрелия цвят на луната.
... Бяхме млади поети, влюбени в себе си....
Той от влажния ъгъл се надигна огромен. ...
Нощта е магия красиво-омайна,
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш, ...
Когато мъж и жена са заедно,
те и вървят един до друг.
"Етикеция" - казваш ти - "досадна..."
и добавяш - "правило за съпруг."
Вървиш винаги крачка-две пред мене. ...